Левски срещу ЦСКА - страст, порив, полуда

Левски срещу ЦСКА е запазената марка на българския футбол. Това е "Вечното дерби". Специален и изключително личен мач.

Поредното издание на дербито е в събота от 18.00 ч. на стадион "Георги Аспарухов" и идва след тримесечната футболна ваканция. Толкова дни без футбол, пък макар и той български, са твърде много.

Дори вече започнаха да ми липсват познатите съдийски скандали и гафове, обвинения за корупция, покупко-продажба на мачове, но родното си е родно, а началото е повече от перфектно - Левски срещу ЦСКА.

За "сините" най-култови са разгромите със 7:2, 7:1 и 5:0. Сектор "Г" фаворизира два резултата от по 5:0, 31 шампионски титли и три полуфинала в европейските клубни турнири. "Синята" и "червената" любов са вечни, но само комплексираните лумпени делят хората според клубната им принадлежност.

Смешно е левскари и цесекари постоянно да спорят коя публика е по-велика. И двата отбора имат невероятни агитки, достойни за уважение. Дербито трябва да ти носи радост, наслада и удоволствие, а не война.

Този мач е страст, порив, полуда. В последните години обаче той сериозно се изкриви и тотално избледня. Няма ги пълните стадиони, липсва качественият футбол. Отмина времето на импровизаторите и грациозните изпълнения.

ЦСКА няма победа над Левски от 20 септември 2009 година, когато Иван Стоянов и Костадин Стоянов вкараха, а броени часове преди срещата бе избухнала "Казанската афера". Съдия отново ще е Антон Генов. През годините той е бил набеждаван от феновете за левскар.

По времето на Васил Божков в ЦСКА не искаха да чуят за ветеринара. Причината – той на няколко пъти бе засичан с анцузи на сините. От началото на кариерата си Генов е свирил 11 вечни дербита, повечето победи при него са за Левски.

От 126 мача помежду си, "сините" имат 50 победи срещу 40 на ЦСКА. Равенствата са 36. Головата разлика също е в полза на Левски - 185:172. В последните 10 мача, ЦСКА е с 3, а Левски с 5 победи, а половината от дербитата се решават от чужденците.

Първият мач между двата отбора е на 5 май 1948 година, той завършва с минимална победа за "сините" - 1:0. Каквото и да се случи обаче и който и от двата отбора да вземе мача, най-важното е всички фенове на стадиона в събота след 20.00 ч. да бъдат доволни и щастливи от видяното на терена.

Можем да си пожелаем футболистите, спечелили мача, да поздравят и благодарят за добрата игра на победените. Те пък от своя страна да напуснат терена с вдигнати глави и под аплодисментите на публиката, без характерните псувни и попръжни.

Ръководителите и треньорите на отбора - губещ, дано този път не обвинят за загубата на подчинените си, метеоролозите, калпавата трева, осветлението, съдията. Ответният лагер пък да не си помисли, че е спечелил Шампионската лига и да започне да бълва бисер след бисер за невероятната си класа.

Мачовете през есента ни показаха, че падението на българския футбол продължава. Като цяло действителността никак не е приятна и обещаваща. Наистина - това първенство е по-интересно и непредвидимо, но това не означава, че е станало по-силно и класно, а напротив - доста под средното ниво е.

Освен липсата на мастити и щедри бизнесмени, голяма и основна вина за състоянието на футбола ни има БФС. Проблемът не е само в бройката на участниците. Проблемът е в желанието на клубните босове и тези в БФС да разчистят двора си. Не друг, а те създадоха отбори фантоми.

Из "А" група мъждукат 5-6 сателита, подсателита или просто приятелски настроени клубове. Порочните схеми ги знае всяко хлапе, те работят отлично, но само до Калотина.

Всички, които обичат футбола ни, се надяват най-после мачовете от "А" група поне малко да се доближат до тези от водещите европейски първенства.

Дали това ще стане, само бъдещето ще покаже, а началото е повече от обещаващо - "вечното дерби".

Всички новини преди вечното дерби четете в Gol.bg