Новият ЕС - какви проблеми крият новите правила?

Спасителите на еврото поставиха висока летва. „Ако в петък не стигнем до единно решение, няма да има втори шанс“, заяви френският президент Никола Саркози преди срещата на върха миналата седмица.

Ангела Меркел още преди това обеща: „В Брюксел няма да правим мързеливи компромиси“.

След като споразумението за реформи в еврозоната е факт, дойде време да се анализира до каква степен постигнатото отговаря на заложените цели.

Ако се базираме на думите им, Меркел и Саркози постигнаха на тази среща значително повече, отколкото на всяка друга среща на върха. С решенията обаче те поставят едва началото на дълъг маратон, който може да доведе до спасяване на европейската валута.

И то ще дойде не само чрез новите спасителни фондове, а и чрез нов договор за по-строга бюджетна диспциплина на всички 17 членки на еврозоната и други членове на ЕС.

Европа не се ограничава само в лекуване на симптомите, довели до кризата, но започва да променя и структурите, които я вкараха в кризата. Това е добрата новина.

Наред с нея обаче има и моменти, които будят притеснения. Постигнатите договорености оставят повече въпроси отворени, отколкото да дават отговори, пише в свой анализ германският икономически всекидневник Handelsblatt, цитиран от Investor.bg

Основните притеснения са свързани със задлъжнялостта и механизмите за спазване на дисциплина. И досега в еврозоната и ЕС имаше ограничения за дефицитите, но те не помогнаха за предотвратяване на кризата. Поради тази причина сега Съдът на ЕС ще трябва да съблюдава правилата.

По принцип то би трябвало да донесе успокоение на инвеститорите, защото в бъдеще всички страни ще трябва не само да обещаят, че ще намалят задълженията си, но и ще вградят това обещание в конституциите си. Политическите обещания лесно може да бъдат нарушени, конституциите обаче – не. Или поне такива са надеждите на солидните държави.

Но един внимателен поглед в договореностите разкрива, че тези надежди са по-скоро само пожелания. В сегашното си положение спирачката на дълга съдържа редица вратички. Защото евространите искат да създадат и правила за т. нар. структурен дефицит – при извънредни обстоятелства и слаба конюнктура ще могат да правят и по-високи дефицити до максимално 3% от БВП.

Какво означава това и какви други проблеми има са заложени в споразумението, прочетете тук