Кой се страхува от скока на минималната заплата?

От вчера минималната работна заплата се увеличи с 20 лева до 290 лв., което е второто повишение в рамките на една година. Бюджетната програма на министерството на финансите предвижда минималното заплащане на труда да нараства поетапно, за да достигне ниво от 350 лева в следващите три години.

Предлагаме ви позицията на двама бивши социални министри – Иван Нейков и Христина Христова по въпроса как ще се отрази на българската икономика плануваното увеличение на минималното възнаграждение, като се има предвид острата реакция на бизнеса по темата.

Според Иван Нейков, председател на Балкански институт по труд и социална политика и бивш министър на труда в правителството на Иван Костов, увеличението на минималната заплата няма да се отрази негативно на икономиката, тъй като няма проинфлационен ефект. 

В никакъв случай такова повишение няма да има негативни последици за бизнеса и за икономиката като цяло, каза той пред Investor.bg. Той припомни, че миналата година, когато имаше сериозни спорове между социалните партньори за повишението, бизнесът беше против най-вече с мотивите, че ще се наложи съкращаване на служители, ще загубим нови работни места и ще се увеличи сивата икономика.

Днес бившият социален министър твърди, че никоя от тези прогнози не се е сбъднала, поради вдигането на минималното възнаграждение. Ако има закриване на работни места, то е поради други причини, твърди Нейков.
Експертът обаче смята, че предвиденото повишение в следващите години няма да е панацея за доходите на българите и няма да помогне за икономическия растеж, тъй като в държавата липсва цялостна обща политика по доходите.

Икономиката няма да претърпи огромни загуби, както твърди бизнесът, и това повишение няма да бъде пречка за никого, смята Нейков. Не е правилно обаче да се занимаваме само с минималното възнаграждение, когато липсва обща политика по доходите, твърди експертът.

Според Нейков не е основателно и твърдението на работодатели, че при вдигане на минималната заплата, бизнесът ще плаща повече данъци и осигуровки. Той смята, че по този начин просто ще излязат повече пари на светло.

По повод на другото опасение на бизнеса, че ще бъде ударена бюджетната сфера, Нейков коментира, че то е неоснователно. Той обясни, че в България малко хора работят на минимална работна заплата и затова увеличението й може само да подкрепи хората, които се нуждаят най-много от тези минимални пари, въпреки че няма да реши кардинално проблема с ниските доходи.

Въпреки че икономическата логика изисква по време на криза заплатите да не се увеличават, България е страната с най-ниското минимално възнаграждение в ЕС, и повишаването му не трябва да плаши никого, каза Христина Христова, бивш социален министър в правителството на Симеон Сакскобургготски.

Тя припомни, че определянето на минимална работна заплата е европейска практика, която измерва количество и качество положен труд. Но ако бизнесът изпитва трудности и търпи негативни последици от това, би могъл да прилага по-свободно почасовото заплащане на труда, каза Христова.

Според нея няма причини да не се прилага почасовата ставка у нас, тъй като тя и сега е регламентирана и може да бъде лесно изчислена на базата на осемчасовия работен ден. Според Христова проблемът с почасовото заплащане в България е по-скоро в липсата на такава практика и традиции.

Христова подчерта, че държавата разполага с много малко лостове за влияние върху политиката по доходите. Тя изтъкна, че трябва да се работи в посока на облекчения за бизнеса, по-висока квалификация на човешките ресурси, разумна данъчна политика и създаване на нови работни места.

Още новини за България четете в Investor.bg