Брюксел поставя спънки пред реализацията на "Южен поток"

Двустранните споразумения за изграждането на „Южен поток” – между Русия и България, Сърбия, Унгария, Гърция, Словения, Хърватия и Австрия, са в нарушение на европейското законодателство и трябва да бъдат предоговорени.

Това коментира Клаус-Дитер Борхард, директор за енергийните пазари в Европейската комисия, цитиран от европейското издание EuroActiv. Изявлението е направено по време на среща в Европейския парламент, на която са присъствали руският зам.-министър на енергетиката Анатолий Янковски, директорът, отговарящ за износа на „Газпром”, Александър Медведев и сръбският енергиен министър Зорана Михайлович.

„Комисията е разгледала междуправителствените споразумения и е стигнала до заключението, че нито едно от тях не е в съзвучие със законодателството на ЕС”, е коментирал Борхард. По негови думи и енергийният комисар Гюнтер Йотингер е изпратил писмо до енергийния министър на Русия Александър Новак, в което е обяснил ситуацията около „Южен поток”.

Три са основните нарушения на проекта – собствеността на мрежата, недискриминационен достъп до мрежата и тарифната структура.

Според договорките „Газпром” ще бъде едновременно и доставчик на природния газ, и собственик на газопровода, което е в нарушение на европейското законодателство, обяснява още Борхард. Руската компания ще има и ексклузивни права на единствен доставчик по тръбите, опасяват се още от ЕК и допълват, че тарифната структура се нуждае от прецизиране.

Но дори и договорите да бъдат предоговорени успешно, синхронизацията между проекта и ЕК ще отнеме време. „Не месеци, може би две години”, коментира още чиновникът.

Припомняме, че на 31 октомври беше направена първата заварка на тръбопровода на територията на България – край монтанското село Расово. Тогава у нас беше шефът на „Газпром” Алексей Милер, с когото българското правителство до последно преговаряше по условията на проекта.

Тогава Русия се съгласи да допусне и трета страна до газопровода, което е част от изискванията на европейското законодателство. От друга страна обаче договор за строителството на газопровода все още не е подписан. Двустранното споразумение за "Южен поток" беше подписано през ноември 2012 година, но там условията изглеждаха по-различни от обявените сега.

20 дни по-късно започна строителството на газопровода и в Сърбия.

На срещата вчера в сградата на Европейския парламент в Брюксел руските представители са защитили проекта, допълва още EuroActiv. От „Газпром” са заявили, че „нищо не може да спре изграждането на „Южен поток”,  докато Анатолий Янковски отбелязва, че руската страна не приема правилата на ЕС, защото в случая става въпрос за трансграничен проект, който не преминава единствено през територията на ЕС.

Проектът „Южен поток” ще бъде изграден през територията на страни членки – България, Унгария, Словения, Хърватия, Австрия и Гърция, както и на борещите  се за членство Сърбия и Турция (тръбите ще преминават през турската акватория на Черно море).

На този етап членовете на ЕС все още не са официално уведомени за опасенията на Европейската комисия, става ясно още от публикацията. Това ще стане на няколко етапа и първата стъпка ще бъде ЕК официално да изиска двустранните споразумения.

Активизирането на строителството на „Южен поток” съвпадна до голяма степен с момент на обтягане на отношенията ЕС – Русия. „Ябълката на раздора” се оказа Украйна, която в последния момент се отказа от задълбочаване на връзките с общността и отново се обърна към Русия.

С „Южен поток” се диверсифицират доставките на природен газ, но единствено от гледна точка на трасето. В момента голяма част от руската суровина пристига в Европа през Украйна. Въпреки всички обещания от 2009 година насам за строеж на газови връзки със съседни страни 100% от руския природен газ за България идват именно през газопровода „Дружба”, минаващ през Украйна.

В същото време Киев и Москва спорят за неплатени такси и укрити количества газ в началото на всеки зимен сезон, което поставя на изпитание газовите доставки за Стария континент. От тази гледна точка новите тръби са удобно средство за натиск върху „непослушната” Украйна, което пък не се харесва на ЕС, който се опитва да намали влиянието на Русия в Европа.

Още икономически новини четете в Investor.bg