Има риск бедността да не намалее в следващите 10 години

Големият проблем в борбата ни с бедността е във водената политика по увеличаване на социалните помощи. Това каза бившият социален министър Иван Нейков пред bTV в коментар на изследването на Евростат, според което 49% от българите са в риск от бедност.

Според него притеснителният въпрос е именно как се борим срещу бедността. „Борим се с увеличаване на помощите. Казваме, че тази година имаме по-добра социалната политика, защото дадохме повече пари на бедните. Това е част от проблема, това не е намаляване на бедността“, каза Нейков.

А най-притеснителното според него е, че ние си гарантираме първенство в тази класация поне в следващите десет години. По неговите думи няма кой да ни изпревари и даде пример, че вече трайно сме на първо място по брой млади, които рано отпадат от училище, наред с това работодателите спират да инвестират в квалификация на служителите си, което е друг сериозен фактор за бедността у нас.

„Парите, които даваме за подпомагане, са важно нещо, но не ни изваждат от бедността, няма я политиката, която премахва бедността, това са само кръпки и те не решават проблема на българското общество, заяви Нейков.

Директорът на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ Любен Томев също посочи, че най-важно е да се инвестира в хората, особено в криза. Той предупреди за изключително тревожната тенденция, че дори да бъдат създадени нови работни места, идва поколение от около 600 000 души, голяма част от които са неграмотни и ще могат да работят единствено нискоквалифицирана работа срещу ниски доходи. „Важно е да се помага, но трябва да се инвестира в хората”, препоръча анализаторът от КНСБ.

Икономистът от „Индъстри Уоч” Лъчезар Богданов също се съгласи, че образованието е най-важно. По думите му изследването на Евростат показва, че има връзка между растеж, инвестиции и бедност. Пряка е връзката между възможността да имаш доходи и да можеш да си позволиш някакъв стандарт на живот”, заяви той.

Той даде пример с образователната система в Швеция, където един от трима работещи е непрекъснато в някакъв проект за преквалификация. В България това се случва едва с около 1,5% от работещите. „Там, където няма заетост, рискът от бедност е 2-3 пъти по-висок”, обясни той.

Според икономиста образованието е личен избор, но освен него са необходими условия някой да инвестира в дадено населено място. „Ако си последен, не е достатъчно да тичаш заедно с другите, трябва да си много по-добър. Трябва да предложим нещо повече от законодателство”, каза той. Лъчезар Богданов обаче посочи, че работодателите ще инвестират, когато това е част от цялостната промяна на средата към по-добри условия.

С коментар по въпроса за допълнителната квалификация се включи и Иван Нейков, който обясни, че липсва връзка между новите умения и нуждите на работното място – затова квалификациите на много хора не са били отразени в заплащането им. „Ние отчитаме дейност по квалификация, а на пазара на труда се оказва, че не това се търси”, обясни Нейков. Той обаче отправи и критика към работодателите, които според него също имат отговорност към повишаване на уменията на служителите си, а не само държавата.

Любен Томев подкрепи тази теза със статистиката, че едва 20% от работодателите са вложили някакви пари в квалификацията на служителите си. „Работната сила по никакъв начин не се поддържа”, посочи той.

Още икономически новини вижте в Investor.bg