Как Путин разделя европейците?

Когато австрийският президент Хайнц Фишер прие руския си колега Владимир Путин в двореца "Хофбург", той побърза да уточни, че разбира се, Австрия, като "лоялен член на Европейския съюз", трябва да се придържа към решенията на Съюза, пише в. "Пресе" в редакционен коментар.

В действителност срещата - първото посещение на Путин в страна от ЕС след избухването на кризата в Украйна - "допълнително увеличи разрива в Европа по въпроса за политиката към Русия", смята експертът за Русия Паул Иван от Центъра за европейска политика в Брюксел. Не само защото Австрия разби единната позиция на страните членки, съгласно която нито една от тях не бива да провежда срещи от този вид на своя глава. Но и понеже "Австрия разпъна червения килим" пред Путин и така показа на целия свят, че Европейският съюз не знае как да се държи с Москва.

Според Иван в рамките на Съюза има, най-общо казано, три групи с различни позиции: от едната страна са държави като Австрия, Италия, Испания, Малта и Португалия, които с всички сили се борят срещу налагането на по-строги санкции на Русия.

Мотивацията на тези държави е силно повлияна от икономическите им интереси (както австрийската компания OMV, така и италианската ENI участват в руския проект за газопровода "Южен поток"). Към това се добавя фактът, че поради географската си близост с Русия южноевропейците не я възприемат като заплаха.

От другата страна са балтийските държави, скандинавците и някои източноевропейски страни (като Чехия и Полша), които настояват за по-твърд курс. Тук играе роля от една страна историческото минало (те са бивши съветски републики и страни от Варшавския договор), а от друга - традицията да се възприемат правата на човека като основен критерий за външна политика (както е при скандинавците).

В добавка съществува и блокът на "колебаещите се" държави - сред тях са Франция, която също има силни икономически връзки с Русия - и най-вече Германия: Берлин е под натиска на индустриално лоби, което се съпротивлява на всеки курс, насочен срещу Русия.

В същото време Берлин се старае да спазва принципите на ЕС, като прилага по-суров тон по отношение на Москва.

"Страните членки на ЕС досега неведнъж са решавали къде минава червената линия, която Русия не бива да прекрачва по отношение на Украйна", отбелязва Иван. Те настояват за "край на на руската намеса", което Путин отново и отново не изпълнява.

Това, че сега Съветът на федерацията в Москва - както обяви Путин - отмени правомощията на държавния глава да разпорежда навлизане в Украйна, "не е достатъчно" предвид критичното състояние в Източна Украйна: доставките на оръжия за сепаратисти продължават със същата интензивност. "ЕС трябва да обърне по-голямо внимание на това."

Няколко европейски политици - сред които германският канцлер Ангела Меркел - заплашиха вчера със затягане на европейските санкции и напомниха, че от страна на Русия се очакват "съществени усилия". В Брюксел обаче не очакват на срещата на върха днес да бъде взето решение за по-сериозни санкции: Путин стана много опитен в играта, при която сигнализира готовност за преговори преди всяка среща на държавните и правителствени
лидери на ЕС, за да предотврати икономическите санкции, коментира високопоставен европейски дипломат. Може да се очаква само засилване на заплахата за санкции. Иван също не смята, че ЕС е в готовност да предприеме нови санкциониращи мерки.

Този, който междувременно потрива ръце заради разцеплението сред европейците е Путин: "Той печели от години от това, че европейската външна политика се състои в намирането на най-малкото общо кратно", смята Иван.

(БТА)