10 месеца условно за "Клане на цигани" във Facebook

ТОЛЕРАНТНО ПОБИВАНЕ НА КОЛКогато заповядаха на Радисав да легне се поколеба, а после, без да гледа ***, сякаш ги нямаше, се приближи до Плевляк и почти като на свой, му каза тихо и глухо: Слушай, заклевам те в тоя и оня свят, направи добро и ме прободи да се не мъча като куче.Плевляк се дръпна и му викна, сякаш се бранеше от този толкова свойски разговор: Сиктир, гяурино! Зер ти, такъв делия, дето царство рушиш, ще хленчиш като жена! Ще бъде както е заповядано и както си го заслужил.ТОЛЕРАНТНО ПОБИВАНЕ НА КОЛКогато заповядаха на Радисав да легне се поколеба, а после, без да гледа ***, сякаш ги нямаше, се приближи до Плевляк и почти като на свой, му каза тихо и глухо: Слушай, заклевам те в тоя и оня свят, направи добро и ме прободи да се не мъча като куче.Плевляк се дръпна и му викна, сякаш се бранеше от този толкова свойски разговор: Сиктир, гяурино! Зер ти, такъв делия, дето царство рушиш, ще хленчиш като жена! Ще бъде както е заповядано и както си го заслужил.Радисав още повече сведе глава, а *** се приближиха и почнаха да му свалят абата : гърдите му се показаха раните от веригите, покрити с мехури и почервенели. Без да каже нито дума, селянинът легна, както му бе заповядано, с лице към земята. *** се-прибяижиха и първо вързаха ръцете му на гърба, а после по едно въже за глезена на всеки крак. Всеки опъна въжето към своята страна и широко разкрачиха нозете му. През това време Мержан постави кола върху две къси обли дървета така, че върхът му дойде между краката на селянина. Пое пояса си къс широк нож, клекна до осъдения и се наведе над него, за да разреже сукното между краката му и да разшири отвора, колът щеше да влезе в тялото. За щастие тази най-страшна част от работата на палача беше закрита от хората. Виждаше се само как вързаното тяло затрепера от краткото и незабелязано убождане се повдига до пояса, сякаш ще стане, но веднага, пада обратно и се удря тъпо о дъските. Щом свърши това, *** скочи, хвана дървения чук от земята и с него почна да удря долния *** край на каля с бавни и отмерени удари. Между два удара се малко и поглеждаше първо тялото, в което забиваше кола, а после двамата ***, напомняйки им да теглят полека и равномерно. Тялото на разкрачения селянин се гърчеше от само себе си; при всеки удар гръбнакът му се свиваше и изкорубваше, но въжетата го изправяха затягаха. Тишината от двете страни на реката беше такава, че ясно се различаваше и всеки отделен удар, и неговото ехо по стръмния бряг. Най-близките можеха да чуят как човекът удря чело в дъските и още един друг необикновен звук; но това не беше ни вопъл, нито ни предсмъртен стон, нито какъвто и да е човешки глас, а цялото това разпънато и мъчено тяло издаваше някакво скърцане и пукот, като плет, който тъпчат, или като дърво, което чупят. След всеки втори *** се приближаваше до протегнатото тяло, надвесваше се над него, проверяваше дали колът отива в добра посока и когато се увереше, че не е повредена нито една от важните части на вътрешността, връщаше се и продължаваше своята работа.Всичко това се чуваше малко и още по-малко се виждаше от бреговете, но краката на всички трепереха, лицата бледнееха и пръстите на ръцете изстиваха.По едно време удрянето престана. Мерджан видя, че на върха на дясното рамо мускулите се опъват и кожата се повдига. Той бързо се приближи и разсече на кръст това подуто място. Потече бледа кръв, отначало малко, а после все по-силно. Още два-три леки и внимателни удара и от насеченото място почна да излиза окованият в желязо връх на кола. Удари още няколко пъти, докато върхът на кола стигна до височината на дясното ухо. Човекът бе набит на кол, като агне на ръжен, само че върхът не излизаше през устата му, а през гърба и не беше повредил силно нито утробата, нито сърцето, нито дробовете. Тогава Мерджан захвърли *** и се приближи. Разгледа неподвижното тяло, заобикаляйки кръвта, която шуртеше от местата, колът бе влязъл и излязъл, и се събираше на малки локвички по дъските. Двамата *** обърнаха вдървеното тяло на гръб и почнаха да връзват краката за основата на кола. През това време Мерджан гледаше дали човекът е жив и внимателно разглеждаше лицето, което изведнъж бе станало подуто, по-широко и по-голямо. Очите бяха широко отворени и неспокойни, клепачите бяха неподвижни, а устата разтворена и двете устни вцепенени в гърч; между тях се белееха зъбите. Отделни лицеви мускули човекът вече не можеше да владее, затова лицето изглеждаше като маска.Иво Андрич, из Мостът на ДринаПросмотров: 248 | Добавил: Елтимир | Рейтинг: 0.0/0 |Всего комментариев: 0Имя *:Email:Код *: отговор Сигнализирай

Харесва ли ни или не ни харесва Хитлер е умрял , така че *** трябва да се интегрират , които ще ги интегрира да му мисли , но трябва да се изучат , а това е лесно като не им се дават помощи ако детето не ходи на училище , а турците да си ходят в турция , да си четат приказчици за някаква *** османска империя , да си им слагат бомби кюрдите в турция , че тука в България освен да си садат тютюнец , да си носят насраните шалвари , да ги управлява ДС чрез доган друго не им остава. отговор Сигнализирай

турците са работливи никога няма да останат гладни,ако държавата политически ги натиска,изолира или други цели който не дават да се развиеш тогава можем да очакваме нещо!ами нека турските райони се оделят да видим колко много ще дръпнем напред,защото при нас няма толкова,крадене и да вършиш незаконни работи!българите сте свикнали да стойте на столчето,лека работа,крадене,изнудване,проституция,наркотрафик,отглеждане на марухуана и др.,и вие сте подобни на ромите отговор Сигнализирай

Българите - на крем карамел! отговор Сигнализирай

С това решение на съдът отново се доказва,че институциите са антибългарски и насочени срещу обикновените българи.Борбата срещу такива институции трябва да продължи. отговор Сигнализирай