Д-р Иван Добринов: Грубо некомпетентни хора пишат закони и наредби

Дали отнемането на коли на пияни и надрусани шофьори е достатъчно? И каква е ролята на превенцията на заисимостите, за да намалеят убийствата на пътя? Темата коментира пред Dnes.bg шефът на Шесто мъжко отделение в Държавната психиатрична болница в Раднево д-р Иван Добринов. В отделението се лекуват хора със зависимости.

Зверствата по пътищата продължават. Въпреки законодателните напъни и медийния шум, нищо съществено не се променя. Дори става по-зле. Предприетите мерки не работят. Но получаваме още от същото. За съжаление това е само върхът на айсберга. Цялото ни общество функционира по подобен начин. Вихрещите се корупция, безотговорност, арогантност, егоцентризъм, масовата употреба на алкохол и наркотици, пренебрежението към правила, закони и принципи, водят логично до тези последствия. „Всеки сам си преценя!“

На държавно ниво превантивните програми отдавна са се превърнали в имитативни дейности, осигуряващи самодоволното живуркане на многобройна администрация. Усеща се огромна съпротива срещу въвеждането на доказано работещи практики. Сред политиците се вихри див популизъм. Грубо некомпетентни хора пишат закони и наредби. Водим тридневни войни с наргилета, снус, фентанил или райски газ. Процедурите за тестване на водачите на МПС са доказано неадекватни. За пореден път медиите ни заливат с поток глупости от важни „експерти“, журналисти, случайни минувачи и махленски клюкарки. Една дама тези дни дори предлагаше „курс за идиоти“.

Съществуват различни типове дейности, свързани с употребата на психоактивни вещества: намаляване на търсенето, намаляване на предлагането и намаляване на щетите. Те са ангажимент на различни институции и не могат да бъдат заменени една с друга. Тук е мястото на държавните политики, добрия синхрон, изграждането на система за обхват на хората с проблемни, ефективната превенция. По-напредналите държави съчетават наказателните мерки с корекционни и терапевтични програми. Превенцията е на съвсем различни основи – работи се с ценностната система на хората, обучават се в различни умения, образоват се.

Преди двадесетина години наш преподавател цитираше проучване в САЩ, доказвало, че всеки един долар, вложен в лечение на зависими, носи 7 долара икономии на данъкоплатците, свързани със съдебни разходи и издръжка в затвора. Ако добавим и разходите за лечение на здравните усложнения, то всеки един долар, инвестиран в лечение, носи 12 долара икономии. Какво се случва в България? Точно обратното. Тук основно наказваме, вместо да предлагаме помощ. През 2020 г. “Център за хуманни политики” представи проучване относно финансирането на борбата с наркотиците за периода 2014-2019 г. За 6 години са похарчени общо 538 784 091.30 лв. за борба с наркотиците, като само 44 491 920 лв. от тях са разходвани по задача 1 от Националната стратегия за борба с наркотиците “Намаляване на търсенето на наркотици”, включващо превенция, лечение и рехабилитация, социална грижа, намаляване на вредите от използването на наркотици. От друга страна по задача 2 - “Намаляване на предлагането на наркотици“ са декларирани разходи на стойност 494 292 171.30 лв., които са похарчени за репресия и контрол на наркотичните вещества, борба с трафика и разпространението им, разходи на правоприлагащите органи и местата за лишаване от свобода. Наказателните мерки обикновено не водят до трайна промяна в поведението на човека. Но пък могат да бъдат чудесен шанс за започване на промяна или терапия.

„Ако не знаеш за къде си тръгнал, ще стигнеш някъде другаде.“

Подходът в отделните случаи трябва да е индивидуален. Нуждите и прогнозата са различни. В Международната класификация на болестите са дефинирани три качествено различни състояния: употреба, вредна употреба и зависимост. Първо трябва да се започне с точна оценка и едва след това да се направи план. Необходим е добър синхрон между наказателните и терапевтичните структури. Законодателството трябва да дава възможност за алтернативно или кумулативно лечение на хора със зависимост според тежестта и вида на противоправното деяние. Държавата трябва да осигури и необходимите терапевтични структури, отговарящи на определени стандарти.

Препоръчително е и развитието на повече лечебни програми в местата за лишаване от свобода.

В България има зловещ недостиг на помощ както за жертвите, така и за виновниците, причинили пътнотранспортни произшествия. Добре е превантивните програми да обхващат както проблемната употреба на различни психоактивни вещества /алкохол, наркотици и др./, така и някои поведения, водещи до пристрастяване. Шофирането и едновременното използване на екранни устройства в световен мащаб също се очертава като причина за много инциденти.

Можем да изброяваме още дълго… В момента у нас хаосът е пълен. Засега светлина в тунела не се вижда.