Ще има ли балкански сценарий в Либия?

Ще се решат ли САЩ на военна намеса в Либия – този въпрос възкреси спомена за бомбардировките на НАТО в Сърбия и Косово през 1999 г. и накара американските експерти да заговорят отново за политиката на САЩ на Балканите.

Противниците на идеята за военна намеса на САЩ и НАТО в Либия виждат в сегашната ситуация ред паралели с бомбардировките на Балканите от 1999 година. Според тях случилото се тогава в региона трябва да се разглежда като предупредителен пример за това, което може да стане сега в Либия и в арабския свят – само че този път мащабите са много по-големи, с много по-дълбоки последици.

Коментаторите изтъкват опасностите, криещи се в използването на стратегия като тази, която САЩ приложиха на Балканите през 90-те години.

Тази стратегия е известна под името „вдигни и удари” – т.е. вдигни оръжейното ембарго от противниците на Сърбия, а след това нанеси няколко антисептични въздушни удара по Белград и други сръбски обекти.

Резултатът от тази стратегия беше прерастването на антисептичните бомбардировки в мащабна война на НАТО със Сърбия и постепенното създаване на една нефункционална държавна единица, живяла години наред от хуманитарна помощ и оцеляла единствено благодарение на мироопазващите мисии, пише Дойче веле.

Балканската стратегия е дискредитирана, но противно на здравия разум тя може да бъде използвана отново, казват противниците на евентуална военна намеса в Либия. Интервенцията на САЩ и НАТО на Балканите в близкото минало започна като кратка военно-хуманитарна мисия, но ескалира във вмешателство с дългосрочни последици.

Балканският опит кара сега много американски анализатори да предупреждават за риска от подобен сценарий в Либия, със същите стъпки като в Босна и Косово: интервенция, окупация, политика на „изграждане на нация” и демократизация, оставяща след себе си едно неизползваемо наследство. Рядко преди сме чували толкова откровени признания за провала на американската политика в югославския конфликт.

Събитията в арабския свят карат анализаторите да се вгледат отново в Балканите и тяхното място във външната политика на САЩ. През последните години интересът на Вашингтон към региона отслабна прогресивно, достигайки една от най-ниските си точки при управлението на Обама.

В крайна сметка, колкото и значимо да е геостратегическото разположение на региона, той не е от първостепенно значение в класацията на важните за САЩ теми: енергия, тероризъм и различните видове незаконен трафик. Причината е, че Балканите не са източник на енергия, терористи или наркотици, а само транзитна зона.

Но ключът се крие в подробностите. В исторически план интересът на Вашингтон към Балканите винаги се е променял в съответствие с геополитическите и военните нужди на САЩ. Тъй като обаче Балканите са един вид географско стъпало към Северна Африка и Близкия изток, революциите в тези региони несъмнено ще доведат до промяна в американското виждане за значението на Балканите.