Голямата геополитическа игра в Средиземноморието

Голямата геополитическа игра в Средиземноморието, колкото и цинично да звучи, започна. Нейните последици за региона не могат да бъдат предвидени, пише „Российская газета“.

Сравнително безкръвната революция в Либия за броени седмици прерасна първо в гражданска война, а след това в международна операция за принуждаване към мир на режима на Кадафи. Или за сваляне на недолюбвания от Запада полковник?

Проблемът е в това, че крайната цел на провежданата от международната общност операция остава неясна.

Резолюцията на Съвета за сигурност на ООН установява зона без полети над Либия. Тя трябва да обезпечи сигурността на цивилното население. От юридическа гледна точка всичко е безупречно.

В резолюцията обаче не се казва нищо за бъдещето на режима на Кадафи, пише вестникът.

Ръководителят на Джамахирията отвори военните складове и нареди да бъде раздавано оръжие на всички желаещи да защитават Триполи. Мярка от психологическо естество, която няма да има никакво реално влияние върху характера на бойните действия.

Буди тревога друго: освен кратките съобщения за ликуването в Бенгази във връзка с началото на международната военна операция няма никаква друга информация за плановете на Преходния национален съвет на Либия.

Колкото и ефикасни да са ударите от въздуха, само те няма да доведат до падане на режима на Кадафи. Резолюцията забранява на чуждите армии нахлуване в Либия.

Следователно, полковникът ще трябва да бъде свалян от опозиционните сили. Не е ли обаче прекалено късно поставена тази задача пред тях? И съществува ли наистина, не само на хартия, тази опозиция, на която помага международната коалиция?

На тези въпроси отговори очевидно няма, пише „Российская газета“.

Нито една от страните от коалицията не е заинтересована от прекратяване на либийската операция преди окончателното решаване на „въпроса Кадафи“.

На французите преди новата президентска кампания им е нужна малка победоносна война, която да върне на Саркози подкрепата на избирателите.

Британският премиер Дейвид Камерън, който стремително губи точки на фона на икономическите трудности на Албиона, също не е против да участва във военна кампания.

Страдащата от наплив на имигранти Италия разчита, че свалянето на Кадафи ще сложи край на политиката на отворени граници, която от десетилетия провежда Триполи.

Най-трудно обаче беше взето решението за участие във военната операция срещу Либия в САЩ. Президентът Барак Обама практически във всяко изявление повтаря: американците само изпълняват резолюцията на Съвета за сигурност на ООН, оказвайки помощ на съюзниците от НАТО.