Съюзниците хранят надежда Кадафи да избере изгнанието

НАТО най-после постигна споразумение за поемане на контрола върху забранената за полети зона над Либия. Съгласието беше постигнато трудно след седмица на вътрешни дипломатически противоречия, отбелязва в. "Файненшъл таймс". Компромисът обаче предвижда ударите по режима на Кадафи да не минат незабавно под контрола на алианса. Тази стъпка ще позволи ударите да продължат, без върху тях да бъде наложено вето от някоя несъгласна с тях страна членка на НАТО. Това ще е така поне в идните дни, пише "Файненшъл таймс".

В анализ изданието отбелязва, че съюзниците, атакуващи Либия, хранят надежди, че Муамар Кадафи ще избере варианта да заживее в изгнание и че Вашингтон и Лондон искат не всички врати по света да бъдат затворени за него.

Трансферът на контрола и командването на операциите в Либия от САЩ на НАТО ще стане най-късно във вторник в Лондон, когато страните от многонационалната коалиция срещу Кадафи ще се съберат там на специална конференция, пише в.  "Гардиън".

Френски източници твърдят, че ръководството на базираното в Бенгази правителство на либийските опозиционери също ще присъства на тази конференция, която ще се състои в две срещи - военен съвет, съставен от главните страни, участващи във военните действия в Либия и по-широко събрание, включващо арабските и африканските страни, което ще бъде посветено на бъдещето на Либия.

По отношение на постигнатия в НАТО компромис за Либия "Гардиън" също уточнява, че алиансът ще командва зоната, забранена за полети и прилагането на оръжейното ембарго, но по най-спорната част от операцията - въздушните удари, нещата не са толкова ясни.

Италианският в. "Кориере дела сера" припомня във връзка с Либия, че и до този момент резолюция 1973 на Съвета за сигурност на ООН поражда противоречиви интерпретации. Изданието съобщава, че в италианския парламент е имало гласуване на италианска резолюция за случващото се в Либия и текстът, подкрепящ действията в съответствие с документа на СС на ООН, е бил приет с мнозинство от само 7 гласа, което говори, че в самата Италия също има разделение по въпроса.

Дълго време Франция не искаше НАТО да поема контрола върху операциите в Либия, защото се страхуваше, че ще си навлече гнева на арабските страни, отбелязва френският в. "Фигаро".

Накрая Париж все пак склони, но при условие, че политическото ръководство на интервенцията в Либия бъде осигурено от контактна група, съставена от страните, участващи в операциите, в това число и арабски държави. НАТО ще има контрол само върху военната част на интервенцията, пише френският вестник.

Според британския в. "Дейли телеграф" компромисът в НАТО се базира на предложение на британския външен министър Уилям Хейг, включващо две части. Първата дава на НАТО контрола и командването върху военните операции в Либия, като зоната, забранена за полети, спазването на оръжейното ембарго и защитата на цивилните.

Втората част на предложението включва създаването на структура по модела на силите на алианса в Афганистан, в която ще бъдат обединени НАТО и нечленуващи в алианса страни, в това число от Африканския съюз и от Арабската лига. Тази втора структура ще направлява стратегията за Либия.

В коментарна статия във в. "Дейли телеграф" на сър Малкъм Рифкинд, бивш външен министър и министър на отбраната на Великобритания, се посочва, че сега Западът трябва да въоръжи бунтовниците в Либия, за да бъде свален Кадафи, което ще позволи на международната коалиция да се изтегли от този конфликт.

Американският в. "Ню Йорк таймс" отбелязва, че въпреки постигнатия компромис в НАТО многонационалната коалиция, нанасяща удари по режима на Кадафи, си остава разделена относно крайната цел на тази операцията, която може да продължи седмици, както и относно стратегията за излизане от Либия.

САЩ искат например Кадафи да бъде свален от самите либийци. Франция отиде по-далеч, като призна правителството на бунтовниците за единствената легитимна власт в Либия. Но други страни, дори и такива, които са против авторитарното управление на полковника, засега се дърпат и това усложнява планирането и изпълнението на военната кампания и прави нейните цели поне засега да изглеждат недобре дефинирани, отбелязва вестникът.

Като пример за тази недобра дефинираност "Ню Йорк таймс" посочва и противоречивите информации във връзка с компромиса в НАТО. Генералният секретар на алианса Андерс Фог Расмусен поясни, че НАТО поема контрола върху два елемента от военната операция - зоната за забрана на полети и ембаргото, но висш представител на администрацията на Барак Обама твърди, че НАТО е дал съгласието си и за така наречената зона, забранена за придвижване на силите на Кадафи, което налага бомбардиране на сухопътните войски на полковника.

(БТА)