20-годишнина на демокрацията в Русия. Наистина?

На 13 юни 1991 година руснаците се събуждат с новината за първия свободно избран президент в историята на страната. Борис Елцин става лицето на трансформацията на Съветския съюз с подкрепата на 57% от избирателите.

А само три години по-рано политическата му кариера изглежда напълно обречена, припомня историята Washington post. Той е изгонен безцеремонно от Политбюро, въпреки че е обещаващ кадър от комунистическия елит.

Причината – бил прекалено настоятелен в подкрепата за реформаторската програма на съветския лидер Михаил Горбачов. По-настоятелен за извършването на перестройката дори и от самия Горбачов.
А веднъж изгонен от системата в СССР, никой не се е завръщал.

Но времената се менят. Перестройката на Горбачов отваря място в обществения живот и за некомунисти. Самата Комунистическа партия е раздирана от конфликти. Борис Елцин, ползващ се със симпатиите на милиони руснаци, недоволни от бавните темпове на промените и последвалия икономически колапс, се изправя срещу бившите си другари. И печели място в парламента.

През март 1991 година виждащият сериозна заплаха за властта си Горбачов прави референдум, който да позакрепи позициите му, разклатени силно от липсата на реален напредък по пътя към перестройката.

Основният въпрос е: „Трябва ли да се запази целостта на СССР?” и хората дават своята подкрепа за Горбачов. Но в Русия Елцин се преборва и за включването на допълнителен въпрос в референдума: „Трябва ли да има свободни избори за президент?” Руснаците казват „да!”. И три месеца по-късно е организиран президентски вот.

Кандидатите са общо шест. Горбачов поощрява повече кандидатури, за да спре Елцин от победа с над 50%, която да му гарантира успех още в първия тур. Но избирателите са категорични и с 57 на сто от гласовете Борис Елцин печели с лекота.

В същия ден жителите на Ленинград одобряват връщането на старото име на града – Санкт Петербург. Либерални кметове печелят вота там и в Москва. Гаврил Попоп, победителят в столицата, коментира: „Русия влезе в цивилизацията!”

Поглеждайки назад към онова време, Елцин споделя: „Много руснаци отидоха към изборните секции през юни 1991 г. с усещането за края на съветската история. Всичко, което беше „съветско” в главите на хората – не на всички, но на повечето активни и мислещи части от обществото, вече беше избледняло необратимо”.

Самият Борис Елцин е подложен на активна атака в навечерието на вота. Държавната телевизия излъчва дълъг документален филм, възхваляващ уменията и постиженията на комунистическия му опонент. А ден преди отварянето на изборните секции, от прокуратурата обявяват, че Елцин е разследван за валутни измами.

Но в крайна сметка той печели. Светът е изумен, руснаците са във възторг, че за първи път избират демократично своя лидер.

Само че палачинката се обръща много бързо. Елцин установява разпадането на СССР и стартира масовата приватизация в Русия. Но необятните природни ресурси попадат в ръцете на отбрани хора, които впоследствие образуват кръга на олигарсите – свръхбогатите, които трупат милиарди, докато мнозинството руснаци са на прага на бедността. Икономиката не е това, което би могла да бъде.

Борис Елцин постепенно са окопава във властта и я брани с всички възможни средства. При преизбирането му през 1996 година остават сериозни съмнения за груби нарушения и манипулации. В края на 20-ти век изиграва решаваща роля в издигането на елитния агент от КГБ Владимир Путин до върха на държавата.

Оттогава насам след всеки изборен ден в Русия остават сериозните съмнения, че практиките от съветското комунистическо минало всъщност не са останали изцяло в миналото.