България със закони срещу корупцията, но без действия

Сред новите членки на ЕС България и Румъния продължават да пораждат най-голямо безпокойство. Това се казва в доклад на неправителствената организация "Трансперънси интернешънъл", озаглавен "Пари, политика, власт: корупционни рискове в Европа", който беше публикуван днес в Брюксел, предаде Асошиейтед прес.

Докато двете страни гласуваха множество закони за борба с корупцията, както изиска ЕС, "този порив на законодателна активност не беше придружен от широкоразпространено приемане на етични норми, действия и поведение", се казва в доклада.

Рискът в областта на обществените поръчки в ЕС, особено в България, Чехия, Румъния, Италия и Словакия, е висок, цитира БТА доклада на „Трансперънси интернешънъл“.

В България, Чехия, Италия, Румъния и Словакия съществуват най-големи празноти в законодателството, свързано със заобикалянето на обществените поръчки и оттам - с измами и корупция, пише в документа. В България и Италия съществен въпрос са окончателните договори по обществените поръчки, които не се публикуват и съществува широка практика на предоговаряне на условията чрез сключването на анекси, отбелязват от организацията. Това създава впечатление за прекалена толерантност към някои доставчици и източването на фондове, се казва в доклада.

В него се допълва, че в някои европейски държави, особено в България, Чехия, Гърция, Италия, Португалия, Румъния, Словакия и Испания, се наблюдава висок корупционен риск и липса на прозрачност в обществената администрация. Едва шест държави в ЕС са въвели законодателство, свързано с лобизма, като в тази група не попада нашата държава. В България и Словения опитите за гласуването на закони за лобистите и за кодекси на поведение на депутатите се провалиха, заявяват от организацията.

Положителен пример се дава с въведената в нашата страна, както и в още девет държави от ЕС, пълна забрана на анонимните дарения. България и Румъния продължават да предизвикват загриженост по отношение на антикорупционната рамка. Двете страни представляват изключение от общата тенденция в ЕС за устойчивост при процеса на осигуряването на свободни и честни избори, е записано в доклада. За нашата страна, както и за Унгария и Латвия, се отчита липсата на независим орган по отношение на осигуряването на достъп до информация.

За страните, приети в ЕС от 2004 г. насам, е посочено, че издават тревожни сигнали за отстъпление от постигнатия напредък след присъединяването им към Общността.

Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Словакия и Словения показват нестабилен напредък в борбата с корупцията, а България и Румъния все още изпитват сериозни недостатъци в интегрирането си, коментира организацията.

В доклада се коментира и темата за Висшия съдебен съвет. ВСС в България бе въвлечен в поредица скандали, които предполагат външна намеса в неговите решения. Институционалната реформа може би ще бъде недостатъчна за преодоляването на тези проблеми, пише в доклада. Според организацията промяната може да настъпи, само ако се постигне нова култура, създаваща силно чувство за професионална етика, в помощ на служителите да разберат и спазват закона.

Омбудсманът в България е нова институция, която засега разполага със слаб ресурс, се отбелязва в доклада. Съществува загриженост за независимостта на институцията заради силно политизираното естество на процеса на номинация, макар досега да няма доказателства, че политизирането оказва практическо влияние, се допълва в документа.

От организацията отчитат, че общественото доверие в депутатите в европейските национални парламенти се оценява като ниско, което отчасти може да се обясни с множеството скандали - за разходите им във Великобритания, с измамите с пенсионни фондове в Норвегия, с патронажа в Чехия, и различни случаи на конфликт на интереси между народни представители и бизнесмени в България.

Тесните връзки между бизнеса и правителствата в много европейски страни са благоприятствали корупцията и са подкопали икономическата стабилност, се казва в доклада.

Посочва се, че в много европейски страни има пропуски в законите, касаещи лобитата и лобирането, финансирането на политическите кампании и достъпа на обществото до информацията.

"В Европа много от институциите, които дефинират демокрацията и правят държавата способна да спре корупцията, са много по-слаби, отколкото се допускаше", заяви по повод представянето на доклада Кобус де Свард, директорът на "Трансперънси интернешънъл".

"Този доклад повдига смущаващи въпроси във време, когато е нужно едно прозрачно ръководство в Европа, което да се опита да реши икономическата криза", допълни той.