Може да се водят преговори и с други инвеститори за АЕЦ "Белене"

Опитваме се да оптимизираме сроковете и да направим първа копка на интерконекторната газова връзка с с Гърция през март 2013 г. Това каза министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев в комплекс "Златни пясъци” при откриването на семинар за представяне на десетгодишен план за развитие на инфраструктурата за пренос и съхранение на природен газ в България.

За интерконектора с Румъния министърът каза, че изграждането върви в срок и че ако се оптимизират сроковете, газ по него ще потече през март 2013-а, а не в края на годината.

За интерконектора със Сърбия са посочени пет трасета. Две от тях са избрани като оптимални варианти за трасе. Надяваме се до следващата година да има сключен договор за изграждането на интеконектора и в края на 2014 г. - началото на 2015 г. връзката да е готова, посочи Добрев.

За връзката с Турция се работи по няколко идеи. Има една частна инициатива на фирма, която предлага да изгради интерконектор до Димитровград или до Стара Загора, обяви министърът. Държавата работи по друга идея да се свърже компресорна станция "Лозенец” с Мармара. Работи се по възможността той да е част от проекта „Набуко”-Запад, където са предвидени средства точно за изграждане на такива интерконектори.

Този интерконектор е най-важният, защото ще свърже Европейския съюз с Каспийския регион, а средствата от "Набуко” са безвъзмездни, изтъкна министърът.

"Набуко" обаче може да финансира трасето в България, а не в Турция. До края на годината ще има яснота кой от вариантите е най-удачен и кога ще бъде изграден интерконекторът, добави той.

Добрев оцени разширението на подземното газохранилище в Чирен като много важен проект. То ще позволи да се добиват до 10 млн. куб. метра газ на ден и ще покрива по-добре нуждите на страната, каза той. Заедно с местния добив при евентуална криза ще може да се покрият нуждите от газ. През 2016-2017 се включва находището в Хан Аспарух, други по-малки находища, ще се търсят и нови находища, категоричен бе министърът.

Ако се явят други инвеститори за „Белене” могат да се водят преговори и с тях, обяви той. Това, че е дошъл инвеститор, който има шанс да не се окаже достатъчно сериозен, няма как да се отрази на имиджа на страната, убеден е Добрев. Той бил завел инвеститора направо в Народното събрание, защото е дал такова обещание и защото така ще има прозрачност.

Министър отбеляза, че е изненадан от коментарите защо не е преговарял тайно. През другата седмица той се надява да получи отговор на писмото си до американското министерство на енергетиката с искане за информация.

Първата му среща с консорциума е била в 14.00 часа в сряда. Преди това представители на консорциума са се срещали с представители на Националната електрическа компания и Българския енергиен холдинг и министърът е бил информиран от какво се интересуват те.

По първите арбитражни дела, които са заведени от страна на държавата, все още няма определени арбитражи, посочи Добрев. Руската страна няма основания да иска от България 1 млрд. евро компенсации. Окончателно решение до една година няма да има заради делата, смята той.

След 31 март тази година ние нямаме договор и няма какво да се прекратява, припомни министърът. Никакви преговори не се водят с руската страна в момента, защото сме в арбитражни дела, подчерта той.

По думите му оценката на активите на „Белене” е трябвало да бъде направена още през 2004 г. и тогава да бъде създадена проектната компания. Ако това е случило тогава, тази проектна компания е щяла да разполага с ресурси и щяла да рискува само тях. Това умишлено не е било направено през годините, за да може финансовите ангажименти да се носят от НЕК без значение дали проектът ще се случили или не, и НЕК да плаща докато падне на колене, каза Добрев. Точно това се е случило и НЕК е плащала, докато е спряла да обслужва всички други задължения. НЕК е взела кредити колкото е могла, защото проектът „Белене” я е направил заложник, категоричен е министърът.

Той уточни, че за "Южен поток” се изгражда едно ново трасе и има само една входна точка от "Южен поток” при Провадия, а не се използват съществуващи трасета.

На въпрос каква е ползата на България като държава да участва в "Южен поток” и не е ли по-добре руснаците да си го построят, ние да не инвестираме и да получаваме транзитни такси, министърът обясни, че държавата е наполовина акционер в проекта и затова няма как да получи транзитни такси.

Нашето собствено участие няма да е 30%, както е било записано в споразумението, а ще е много символично, отбеляза той. Проектът е за над 3 млрд. евро, тъй като това са изцяло нови трасета, които ще бъдат 50% собственост на „Южен поток”-България. Ако има задължения по проекта те не могат по никакъв начин да минат върху БЕХ, НЕК и енергетиката, както се е случило с проекта „Белене” и НЕК, изтъкна Добрев.