Западът мълчи за използването на химически оръжия в Сирия

Учени от британската армия разполагат със съдебно-медицински доказателства, че химически оръжия са били действително използвани в сирийския конфликт. От своя страна дипломати от ООН твърдят, че имат също солидни доказателства, че химически снаряди са били използвани няколко пъти в Сирия, пише в. „Фигаро“.

Международната общност, включително американският президент Барак Обама, обяви използването на химически оръжия за "червена линия", чието прекрачване ще се превърне в легитимна причина за директна намеса в конфликта.

"Използването на химически оръжия от която и да е страна при каквито и да било обстоятелства ще бъде чудовищно престъпление с ужасяващи последствия и ще представлява престъпление срещу човечеството", потвърди в началото на месеца Бан Ки Мун, генералният секретар на ООН. Но въпреки елементите, с които разполагат сега, западните столици не дават гласност на този въпрос. Защо?

Първо, защото международната общност не е сигурна кой е използвал химическото оръжие. От миналия месец сирийското правителство и въоръжената опозиция се обвиняват взаимно в употреба на химически оръжия. Но експертната мисия на ООН, ръководена от шведа Аке Салстрьом, не получи достъп до страната от сирийските власти. Режимът в Дамаск, подкрепян от Русия, иска ООН да разследва единствено обвиненията, които повдига срещу бунтовниците в Алепо. Западните страни и ООН искат да разширят разследването и върху други нападения, които според бунтовниците са извършени от силите на Башар Асад в Дамаск и Хомс.

Втората причина за тази международна дискретност е, че използваните химически оръжия в Сирия били в много малки количества. Сякаш става дума преди всичко да се изпита международната общност. И да се направи по-уязвима психиката на населението, без да се предизвикват значими щети, които да наложат чужда военна реакция.

Но мълчанието на западните столици може да се обясни накрая и с тяхната сдържаност да се намесят в конфликта. Ако се признае официално, че химическите оръжия са били използвани в Сирия, това може да предизвика интервенция на международната общност. Или пък международната общност може да се откаже от обещанията си. Второто решение ще постави под въпрос доверието в САЩ и техните съюзници. Колкото до първото, то не изкушава много хора поради една убедителна причина, откакто фронтът Ан Нусра - ислямистка групировка, която е много активна в Сирия, се сближи с Ал Кайда в Ирак. След като беше в авангарда на течението, предлагащо да се доставят оръжия на сирийската опозиция, Франция неотдавна също отстъпи, тъй като не получи гаранции, че те няма да се озоват в ръцете на ислямистите.

Париж възприема сирийския отказ за достъп на експертната мисия на ООН като допълнителна маневра за протакане от страна на режима на Башар Асад. Но поддържайки по този начин съмнението, Дамаск обслужва индиректно интересите на международната общност, която е по-скоро склонна да изчаква по отношение на Сирия. Поне докато продължава безизходицата между Дамаск и ООН или докато ООН реши да продължи разследването си извън Сирия, по-специално в бежанските лагери.
 

(БТА)