Чечения и Дагестан: ислямистите в Русия

Броени часове след като атентаторите от Бостън бяха идентифицирани като чеченци, президентът на Русия Владимир Путин се обади на Барак Обама с предложение за помощ в разследването.

Путин отдавна твърди, че в Кавказ Москва се изправя пред същата заплаха от радикалния ислям, каквато грози Запада на други места. Нападението в Бостън изглежда идва в подкрепа на думите му, пише сп. „Икономист“.

Той е прав в едно отношение. Войната в Кавказкия регион на Русия вече не е сепаратистки конфликт. Националистическата кауза, вдъхновила чеченските бойци преди 20 години, вече е ислямска. Но този обрат има доста общо с безмилостните действия на Москва в региона, както и с разпространението на ислямския фундаментализъм в глобален мащаб.

Засега Русия, Америка и дори бунтовниците са съгласни, че атентаторите от Бостън Тамерлан и Джохар Царнаеви са действали сами. Самопровъзгласилият се Кавказки емират – джихадистка организация - казва, че не е замесен по никакъв начин. Но за американските следователи продължава да бъде трудно да си обяснят как един регионален конфликт в Русия може да резонира с трагични последици в Бостън.

Борейки се да се интегрират в Америка ("Нямам нито един американски приятел", казал някога Тамерлан, по-големият от двамата братя), Царнаеви са потърсили душевно убежище за себе си в родината. Интернет и социалните мрежи, изиграли ролята на проводник, са създали илюзия за ангажиране без нужда от опит или спомени. Братята никога не са се сражавали в Чеченските войни, нито пък някога са живели в кавказката република. Но техният живот и тяхната чувствителност изглежда са се сблъскали с нейната белязана от насилие и трагична история.

След извършените от Сталин масови депортации на чеченци през 1944 г., семейство Царнаеви се установили в Киргизстан, където по-късно двете момчета израснали. Недоволството им подклаждали сепаратистите, които обявиха независимостта на Чечения след разпадането на СССР през 1991 г. Когато Русия започна "малката победоносна война" срещу отцепническата република през 1994 г., основната кауза бе национализмът. В края на първата война 50 000 души бяха загубили живота си, Чечения бе в развалини, а ислямът замени национализма.

Втората война в през 1999 г. започна, след като чеченски бунтовници нахлуха в Дагестан с цел да освободят мюсюлманските си братя от окупацията на "неверниците". Ислямизацията на конфликта отприщи яростна религиозна борба между суфизма - традиционната форма на исляма, основаваща се на местните традиции - и салафизма - по-радикална форма, поддържаща законите на шериата.

В Чечения суфитските лидери застанаха на страната на руската държава, за да изкоренят салафизма. След убийството през 2003 г. на президента Ахмад Кадиров, неговият син и наследник на поста Рамзан удвои тези усилия, преследвайки салафитите и налагайки суфизма като държавна идеология.

В Чечения сега се намира най-голямата джамия в Европа, жените са забулени, а полигамията се насърчава. Но макар и Кадиров да "укроти" насилието, то се разпространи, включително към Дагестан, където братя Царнаеви са живели, преди да заминат за Америка.

Към края на миналото десетилетие салафитите в Дагестан печелеха подкрепа сред младите мюсюлмани, много от които получиха образование в Близкия изток; а образът на суфитите пострада - те бяха свързвани с една корумпирана и неработеща държава. Правителството реши да приложи по-мека тактика.

Преследванията отслабнаха, позволено бе отварянето на салафитски джамии и бе създадена комисия по реабилитиране на бойците.

Възходът на умерения салафизъм намали броя на младите хора, решили да станат терористи. "Хората почувстваха, че има алтернатива на въоръжената борба", каза Екатерина Сокирянская, която покрива Кавказкия регион в неправителствената организация "Международна кризисна група". Броят на убитите и ранените в Дагестан е намалял с 15 процента през 2012 г., допълва Григорий Шведов, главен редактор на правозащитния сайт "Кавказки възел".

Но новият салафизъм се превърна в заплаха както за въоръжените радикали, така и за корумпираните чиновници. Москва също се ядосва от появата на салафитски институции, защото те могат да се превърнат в алтернатива на руската държава. Така след завръщането на Владимир Путин на президентския пост Русия отново се обърна към твърдата сила. Действащият с мек подход президент на Дагестан бе заменен от един доста по-безкомпромисен човек. Комисията по реабилитиране бе закрита.

Извършена неотдавна операция срещу бунтовници в планинския регион Гимри доведе до прогонване на цялото му население от домовете му. По думите на Шведов подобен род "операции по прочистване" са част от подготовката на Русия за Зимните олимпийски игри през 2014 г. в намиращото се недалеч Сочи.

Бостънските бомби може и да породят симпатии в Америка към твърдата политика на Москва в Северен Кавказ, но в дългосрочен план подходът само с потискане е малко вероятно да донесе сигурност на Русия.
 

(БТА)