Когато никой не те иска

Вече близо 2 седмици американецът, който направи скандални разкрития за незаконно подслушване и следене в интернет, извършвани от тайните служби в страната му, стои в транзитната зона на московското летище "Шереметиево". Настоящото положение на Едуард Сноудън неизбежно предизвика аналогия с хитовия филм „Терминалът”, отбелязва сп. „Тайм”.

В продукцията на Стивън Спилбърг главният герой (в ролята Том Ханкс) пристига в Съединените щати, но паспортът му се оказва невалиден. Той обаче не може да се върне у дома (бивша съветска република), защото в страната му избухва революция. Така прекарва години наред в транзитната зона на американското летище.

Подобна е реалната история на иранския бежанец Мехран Карими Насери, който живее 18 години на френското летище „Шарл де Гол” заради изчезнали документи.

Сега Едуард Сноудън е изправен пред угрозата от подобна съдба. Вашингтон иска незабавната му екстрадация по обвинения в държавна измяна и шпионаж.

Русия вече даде да се разбере, че беглецът няма да получи убежище, ако не спре с изнасянето на поверителна информация. Категоричната позиция на Владимир Путин накара Сноудън да оттегли молбата си за местожителство на руска територия и да се насочи към други потенциални 21-на „страни-домакини”.

Още в първите часове обаче голяма част от въпросните страни дадоха твърд отказ. Германия, Полша, Бразилия, Индия и Холандия няма да приютят бившия консултант на американската Агенция за национална сигурност (АНС).
Други като Еквадор, Ирландия и Норвегия обявиха, че могат да разгледат молбата за убежище, само при положение, че Сноудън я предостави лично на тяхна територия. Има и такива, които посочиха, че подобна процедура изисква внимателно разглеждане и ще отнеме повече време.

Професорът по международно право Гай Гудуин-Гил коментира пред „Тайм”, че политическият интерес е доминантен фактор в случая „Сноудън”. Международното право позволява на беглецът да подаде молба за убежище, където пожелае по света, но всяка държава има правото на избор дали да приеме или не.  

Не може да се пропусне факта, че много от предпочитаните от Сноудън дестинации имат двустранна спогодба за екстрадации със Съединените щати. Други пък просто не искат да развалят взаимоотношенията си с Вашингтон, като приютят беглец, търсен за държавна измяна.

Самият Сноудън се определя като „бездържавен”, тъй като американският му паспорт беше обявен за невалиден. „Това определено е предпоставка за сериозно объркване. Неслучайно редица държави не могат да вземат категорично решение. Просто казусът е необичаен”, счита професор Гудуин-Гил.

Очаквано беглецът се е насочил главно към страни, които са готови да се противопоставят на Съединените щати като южноамериканските Еквадор (тази страна даде убежище на собственика на „Уикилийкс” Джулиън Асандж) и Боливия.

Еквадорското правителство отмени планирания търговски пакт с Вашингтон, защото американците използвали договорката, „за да изнудват” Еквадор за предаване на бившия служител на АНС. Все пак президентът Рафаел Кореа призна, че подпомагането на Сноудън в бягството му от Хонконг към Москва е било грешка.

В тази ситуация, докато никой не го приеме, Едуард Сноудън трябва да разчита единственото на добрата воля на руските власти. „Транзитната зона на летище, разбира се, е част от територията на страната, в която се намира. Мит е, че по някакъв начин тази зона е ничия земя. Много често тези зони се установяват, за да може съответните страни да ограничат правата на хората, попаднали там. Тези игрички с правосъдието са честа практика ”, посочва Гудуин-Гил.

Друг професор – Стивън Йел-Лоер, е убеден, че Сноудън ще остане в Москва много дълго време. Но според него беглецът може да намери спасение в член 28 на Конвенцията за бежанците на ООН.

По силата на тази точка страните-членки на международната организация трябва да подходят „състрадателно” към търсещите убежище, които не могат да се сдобият с необходимите документи от родината си.
В същото време обаче Русия може да експулсира Едуард Сноудън обратно в страната, от която е дошъл (в случая Хонконг), тъй като той е в транзитна зона без валиден документ за пътуване в чужбина.

Още през март Върховният съд в Хонконг разпореди правителството в автономната китайска територия да установи законова рамка за процедурата по даване на политическо убежище. Този процес все още не е започнал, което на теория значи, че Сноудън може да остане в Хонконг, докато процедурата не бъде установена.

Но също така местните власти имат правото да екстрадират беглеца незабавно към Съединените щати, тъй като поради липсващото съответно законодателство на практика Едуард Сноудън би бил незаконно пребиваващ на територията на Хонконг.

Предвид заплетената ситуация експерти съветват Сноудън само едно – да подаде молба за убежище в колкото се може повече държави, за да увеличи шанса за положителен отговор. Най-добре във всички без собствената му…