Украйна стопля връзките с олигарсите си

Ако Русия е искала да присъедини към себе си след Крим и източната част на Украйна, то за това може би вече е твърде късно. Защото там след седмици на проруски протести бавно се прокрадва едно ново разбиране между ръководството в Киев и мощните олигарси в Донецк и въглищния му басейн. Ако тези различни актьори в бъдеще обединят усилията си, това ще усложни една евентуална масивна военна намеса на Русия. Експертите са единодушни – интервенция тук едва ли ще се счете за действия за защита на хора с руски произход и вероятно няма да бъде посрещната с въодушевление от голяма част от населението в източната част на Украйна, пише в свой анализ Ройтерс.

Наскоро украинският премиер Арсений Яценюк подготви почвата за разбирателство със супербогатите олигарси, които все още имат голямо влияние в страната. В реч, произнесена частично на руски, той обеща да даде власт на регионите, да разоръжи дясноекстремистките милиции, да защитава използването на руския език и индустрията в източната част на страната. За тази цел засега Яценюк ще се откаже от споразумението за свободна търговия със Запада, което би могло да навреди на боледуващата тежка промишленост в Източна Украйна. Също така засега той изключи и присъединяване към НАТО. Министър-председателят е част от партията "Отечество" на Юлия Тимошенко, която е мразена от много хора на Изток.

Западни дипломати са принудили премиера да направи тези отстъпки, за да се предотврати разпадането на Украйна, пише агенцията. Те разглеждат първоначалното решение на новото правителство в Киев да направи украинския език единствения официален език като ненужна провокация. По време на посещението си в Киев в събота и германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер похвали изрично речта на Яценюк. След това германецът пътува до Донецк, за да спечели местните олигарси за реформаторския курс на новото правителство.

В кръговете на източноукраинското ръководство в Донецкия басейн сега се твърди, че има разбирателство "между елитите и регионалното правителство в Изтока и централната власт". Част от споразумението предвижда по-голяма децентрализация и конституционна поправка за засилване на легитимността на руския език. Твърди се, че това ще служи за единството на страната. Политическият експерт Владимир Кипен от Донецк казва, че Русия може въпреки това все още да нахлуе в източната част на Украйна, или, което се разглежда като по-вероятно - да инициира размирици там. Но проруските демонстранти не са успели да опазят завладените сгради на регионалното правителство за повече от няколко дни, а олигарсите също искат стабилност за бизнеса си. Затова заключението на Кипен е: „В Донбас (съкратено от Донецкия басейн - бел. ред.) кримският модел се провали".

Това обаче далеч не означава, че хората на Изток са на страната на Киев. Недоволството срещу новото правителство е често срещано сред произхождащите от Русия граждани тук. Мнозина вярват на руските медии, които съобщават, че новото правителство е встъпило в длъжност благодарение на преврат. Дълбоко вкоренено в Донбас е също чувството, че 23 години след обявяването на независимостта хората тук са на губещата страна. Докато 20 процента от украинското промишлено производство идват от района на Донецк, тук живеят едва десет процента от 46-те милиона украинци. Въпреки това много хора тук живеят в бедност и се чувстват експлоатирани от богатия елит, който те считат за мафия. Въпреки това дълбоко недоволство обаче малцина тук желаят отцепване от Украйна и присъединяване към Русия.

Обещанието за децентрализация се приема в тази ситуация особено добре от хората. Регионите да имат повече власт над бюджета, настоява кметът на Донецк Александър Лукияченко в интервю за Ройтерс. Дори и институции като полицията, съдилищата и прокуратурата трябва да бъдат подчинени на регионите, смята той. Преговорите за нова конституция вероятно ще се проведат след президентските избори на 25-и май. 

Отвъд тези стратегически съображения на магнатите сред населението мненията се различават. Мнозина са привлечени от много по-доброто икономическо положение на Русия. „Искаме референдум за присъединяването на страната към Русия", казва 27-годишният Антон Седих, един от около 3000 проруски демонстранти на площад „Ленин“ в Донецк. Той завижда на руснаците за техните по-високи заплати. Компанията за прозорци, за която той работи, не му е плащала заплата от два месеца. Децентрализацията според него също не е решение. „Това е просто една игра за печелене на време, олигарсите се грижат само за собственото си благополучие", оплаква се Седих.

Други протестиращи се възхищават на политиката на Путин на твърдата ръка или разчитат на културни или семейни корени в Русия. Също така роля играе и една носталгия за парадигмите на съветската епоха и уважението към украинците на Запада, както и страхът от свободната пазарна икономика и трудните мерки за икономии на Европейския съюз. „Може би е по-добре да принадлежим към Русия", казва 36-годишният работник в стоманодобивна компания Иван. „Ние вече няма да бъдем конкурентоспособни, ако се отвори търговията с Европа".

35-годишният Денис обаче наблюдава протестите от другата страна на площада и не приема доводите на протестиращите. „Не става въпрос за икономиката", обяснява той. „Става въпрос за свободата: Русия е много авторитарна държава". Съпругата му Светлана подчертава, че критиката ѝ срещу Русия няма нищо общо с етническата принадлежност. „Аз имам руско име, говоря руски и украински", казва 29-годишната жена. „Но аз съм украински гражданин“.

Проруските протести в граничните райони утихнаха през последните дни, след като преди това при размирици се стигна до три жертви. Повечето експерти смятат, че намесата на Русия в източната част на Украйна сега е малко вероятна. „Най-лошото е зад гърба ни", казва активистът за правата на човека Александър Булаков на организацията „Мемориал“ в Москва. „Русия пропусна подходящия момент. Те трябваше да са по-бързи. Но загубиха време, а хората спечелиха време, за да мислят".

Политологът Алекси Гаран от Киев предполага обаче, че Путин може да спечели от размириците в източната част на Украйна. Една успешна революция в собствения заден двор не може да не се хареса на руснаците, смята той. „Ако планът за разделение на Украйна не се получи, както изглежда сега, след това те ще се опитат да направят живота на централното правителство по-труден и да настояват за федерализация на държавата", предупреждава Гаран. Такава федерализация обаче не се харесва на много украинци, защото според тях отделните малки федерални провинции биха могли лесно да станат плячка на Русия.

Още подобни новини четете в Investor.bg