Ирак е новият щаб на терора

Разгромът на иракската армия в Мосул беше толкова пълен, че войниците събличаха униформите си по улиците и бягаха. Останалите зад тях трупове, някои обезобразени, бяха разпръснати сред опожарени бронетранспортьори, пише в редакционен коментар сп."Икономист".

Около 1500 джихадисти от "Ислямска държава в Ирак и голяма Сирия" (ИДИС; б. ред.: сп. "Икономист" нарича така в статията групировката, позната като "Ислямска държава в Ирак и Леванта"), над 15 пъти по-малко по численост от противника, вероятно са завзели шест хеликоптера "Блек хок", както и неизвестно количество плячка от банковите авоари в Мосул. Те освободиха хиляди затворници от затвора в Мосул. И докато черният флаг на джихада се издигаше над правителствените сгради, половин милион бежанци търсеха убежище.

Преди две и половина години, когато напусна последният американски войник, президентът Барак Обама описа Ирак като "суверенна, стабилна и уверена в себе си" държава.

Сега джихадистите разкъсват държавата на части. Мосул е вторият по брой на населението неин град. На 10 юни премиерът Нури ал Малики, поиска обявяване на извънредно положение и призова за помощ отвън. На следващия ден, в съюз със сунитски бунтовници, ИДИС превзе Тикрит - родния град на Саддам Хюсеин, отстоящ на само два и половина часа път с кола от Багдад.

През следващите седмици джихадистите може да станат жертва на собствената си офанзива. Възможно е унизената иракска армия да набере увереност и да се изправи на крака или даже да си върне Мосул. Но заради знаковите победи на джихадистите и безкрайния им потенциал от млади мъже, това ще бъде малка утеха.

ИДИС цели да преначертае картата на Близкия изток чрез създаването на сунитска държава, започвайки с Източна Сирия и централните райони на Ирак. Нейната войнственост разпространява отрова и терор из арабския свят. Един ден, ако намерят начин, атентаторите самоубийци на ИДИС ще атакуват също Европа и Америка. Без промяна в мисленето в Багдад и Вашингтон ИДИС и групировки като нея ще продължат да създават проблеми. Даже и при нов подход, ще бъде трудно да бъде спрян джихадът.

Прекалено тревожно и за Ал Кайда

ИДИС е рожба на регионалните битки и ислямския фундаментализъм. За борбата срещу Башар ал Асад в Сирия тя набираше чуждестранни бойци, някои от които ветерани. При царящата анархия в Сирия и Ирак тя препълни джобовете си с пари от отвличания и изнудвания и придоби достатъчно боен опит, за да надделее над иракските войници. Тя е толкова фанатична и кръвожадна, че другите бунтовнически групи в Сирия се обърнаха срещу нея. Даже Ал Кайда я заклейми, отчасти защото Ал Кайда не одобрява идеята за създаване на ислямската държава сега, отчасти заради жестокостите на ИДИС, включително спрямо мюсюлмани.

Прекалено свирепа за основната група бунтовници в Сирия и прекалено крайна за Ал Кайда, ИДИС има много родители. В началото на войната в Сирия Турция разреши на чуждестранни бойци свободно да прекосяват границата. Европейски страни дадоха на ИДИС милиони долари, за да откупят свободата на похитени свои граждани.

Асад цинично помогна на ИДИС да надделее над останалите сирийски бунтовници, като освободи от затворите екстремисти и селективно се въздържаше от атаки срещу групировката.
Асад искаше светът да спре помощта за опонентите му от опасения за това кой ще поеме властта след него. Това проработи.

Малики и Обама обаче също имат вина. Малики ръководи като протодиктатор от името на шиитското мнозинство. Армията западна, след като той я прочисти от офицерите с независимо мислене и постави на тяхно място свои хора. Скоро след като последният американски войник напусна Ирак, той заповяда да бъде арестуван вицепрезидентът сунит, който тутакси избяга. Малики не запази връзките със сунитските кланове, които веднъж, по времето на американската окупация, пропъдиха Ал Кайда и предтечите на ИДИС.

Той нареди да се стреля с бойни муниции по мирни сунитски демонстранти. Същевременно животът в Ирак на Малики е отчайващ - заради ИДИС насилието достигна равнищата от 2008 г., спазването на законите е на по-ниско ниво, отколкото по времето на Саддам, шири се корупция, а липсата на безработица и образование означават, че перспективите са мрачни.

В състояние на джихад

Обама помогна на ИДИС по недоглеждане. Несъмнено решението на неговия предшественик да започне война - което ние погрешно подкрепихме тогава - бе катастрофа. Но напускайки Ирак, Обама не успя да издейства споразумение за оставането на част от американските войници или за оказването на американска подкрепа от въздуха. И затова миналия месец той отхвърли призивите на Малики за американски въздушни удари по джихадистите. А в Сирия, както мнозина предупреждаваха, предвидимият изход от обета на Обама да не допусне въвличането на Америка в нова война, бе възникването на толкова сериозна терористична заплаха, който може да вкара Америка в още по-големи неприятности.

Сега ИДИС може да катализира разпадането на Ирак и Сирия. Въоръжена с иззетите в Мосул оръжия и с пари да плаща на войниците, тя лесно може да отстои позициите си. Възможно е кюрдите в Ирак да създадат своя държава и това ще изложи на риск от вътрешно насилие останалите територии с преобладаващо шиитско население под ръководството на Малики.

ИДИС свободно оперира в част от Сирия и Ирак и това създава хранителна почва за глобален терор. Въпреки че сега групировката се е съсредоточила върху тази територия, нейни членове казват, че целите им включват по-голям регион и Запада. Може би стотици бойци от ИДИС имат европейски паспорти. Групировката вече е изградила тренировъчни лагери в Източна Сирия. Това заплашително напомня за структурата на Осама бин Ладен в Афганистан.

ИДИС може да бъде спряна. Нейните бойци не са са много на брой - до 11 хиляди, подсилени от вербувани през годините хора и от освободени затворници. След изборите, които спечели миналия месец, Малики се опитва да състави коалиция. Превземането на Мосул му дава възможност да се раздели с шиитския триумфализъм и да състави правителство на всички иракчани, включително умерените сунити и кюрди. Това ще помогне за възпирането на ИДИС, особено ако кюрдите хвърлят в битката своите милиции пешмерга.

Възможно е и някои сунитски групи по места да бъдат убедени по този начин да спрат да подкрепят ИДИС. Обама може да въоръжи и обучи иракски войници и да притисне ИДИС в Сирия, като направи повече за въоръжаването и обучаването на умерените бунтовници. Само те притежават познания на местна почва и желание да прокудят ИДИС и фанатичните й последователи.

Засега Обама проявява толкова голямо нежелание да отпусне ресурс на опозицията, че един от неговите най-добри арабисти подаде оставка в знак на недоволство.

Борбата срещу ИДИС може да не е достатъчна. Дори Малики да надделее, от пепелищата на войните в Сирия и Ирак може да изникне някой друга жестока групировка. Но да не се води борба срещу ИДИС, означава повече кръвопролития в Близкия изток и - много вероятно - в останалата част на света.

(БТА)