Расовият проблем е най-големият в САЩ, но лесно може да се смекчи

Расовият проблем е най-сериозният в Америка, но някои малки промени може да го смекчат, твърди сп. „Икономист“

Рядко бунтовете са толкова предвидими. Към 8 ч. вечерта на 24 ноември, когато прокурорът във Фъргюсън обяви решението на съдебните заседатели да не бъде повдигано обвинение срещу полицая, който застреля невъоръжения чернокож младеж Майкъл Браун, около общинските сгради вече бяха разположени ченгета с екипировка за борба с безредици и бариери.

Родителите на Браун и Барак Обама приканиха към спокойствие. Но въпреки това телевизионните кадри бяха изпълнени с горящи полицейски коли, хора, които кашлят от сълзотворния газ, и чернокожи младежи, които хвърлят тухли и чупят витрини. Американската история на расова несправедливост изглеждаше по-убедителна отвсякога.

Това обаче би било грешно заключение. След бунтовете в Лос Анджелис през 1992 г., предизвикани от оправдаването на четирима бели полицаи, които бяха били жестоко чернокожия моторист Родни Кинг, са настъпили много промени. Америка има чернокож президент. Бунтовете от Ел Ей, при които се стигна до 53-ма убити, станаха в един от най-големите градове на Америка и предизвикаха насилие в други. Този път фокусът е разбунило се предградие; в Лос Анджелис чернокожи тийнейджъри протестираха мирно редом с бели младежи.

Чернокожите в цяла Америка определено все още страдат от предразсъдъците: 86 на сто от колите, спирани от полицаи, са на чернокожи. Но расовият проблем на Америка става все повече
класов. Най-големият проблем на чернокожите е бедността, която е особено видима на места като Фъргюсън. Като много други предградия изградени след войната в цяла Америка и Фъргюсън е притиснат между благоденстващите квартали на белите в Сейнт Луис и посъживената централна част. През 1990 г. три четвърти от населението му бяха бели; към 2010 г. две трети вече са чернокожи. Ипотечната криза го засегна здраво. Много от собствениците на жилища все още дължат повече, отколкото притежават.

Решаването на проблемите в места като Фъргюсън опира не толкова до допълнителни антидискриминационни закони, колкото до съживяване на икономическия растеж и разпределението на приходите. Но има начини да се подобрят управлението и полицейската работа, което ще допринесе значително за расовата хармония в Америка.

Полицията не е армия

Управляващите институции във Фъргюсън не съответстват на демографията му. В шестчленния градски съвет петима са бели. Злощастният кмет Джеймс Ноулс е бял, републиканец, преизбран през 2013 г. на избори, в които по-малко от един на 8 имащи право на глас се явиха да гласуват. Той отговаря за полицията, в която трима от 53-ма служители са чернокожи. Такива несъответствия подхранват убеждението на чернокожите в цялата страна, че правосъдието и правоприлагащите органи са расистки.

Полицията брутално затвърждава тази позиция. Ако може да се извлече една поука от нападението срещу Родни Кинг, тя е, че полицаите би трябвало да се държат като граждани, а не като окупационна военна сила. Миналата година са убити от полицаи около 500 души - макар да не се знае със сигурност колко са, тъй като никой не брои.

Във Фъргюсън лоши управленски практики обясняват защо недоверието се превръща в гняв. Например, начинът, по който се финансира градът. През 2013 г. една пета от общите приходи на Фъргюсън - около 2,6 милиона долара в град с 21 хиляди души население - са получени от глоби и конфискации на имущество. Това се равнява на 124 долара годишно за всеки мъж, жена и дете в града. Плащането на глоби дори за нищожни пътни нарушения понякога означава редене на опашки с часове. Онези, които пропуснат установените от съда дати, може да бъдат вкарани в затвора, докато си платят, трупайки междувременно още глоби.

Бавно, но сигурно правосъдната система се е превърнала в механизъм за криминализиране на бедността. Малките градчета трябва да престанат да използват полицията и съдилищата като събирачи на глоби. На полицейската стрелба трябва да се гледа много по-сериозно, а федералните власти трябва да спрат да помагат на малки полицейски сили да се снабдяват с бойни оръжия. По-подходящи закони за контрол над оръжията също ще помогнат: полицаите, които се страхуват да не бъдат застреляни, са по-склонни да убиват заподозрени. Прикрепени към телата камери могат да допринасят за по-въздържано полицейско поведение.

Необходими са също усилия за насърчаване на избирателната активност. Фъргюсън, като много други малки градчета свиква изборите си по случайно време и в случайни години, когато не се гласува за нищо друго. Ако те съвпадат с национални избори, повече хора ще им обърнат внимание. Трябва да се противодейства и на опити за ограничаване на гласуването - като забрана на избори в неделя, ограничаване на часовете за гласуване, или изискване хората да представят лични документи.

Подобни мерки едва ли ще вдъхновят гръмки речи. Но фактът, че отговорите на расовите проблеми в Америка сега се крият в по-жизнената икономика и в същината на управлението и на действията на полицията, е сам по себе си форма на напредък.

(БТА)