Африка се въоръжава до зъби

Град Чибок в Северна Нигерия не може да се похвали със спокойствие и сигурност. По-рано през годината бойци от радикалната групировка Боко Харам отвлякоха повече от 200 момичета от това селище. През изминалата седмица пък градът стана арена на кървави сражения между екстремисти и армия, като (както се случва в повечето случаи) най-тежко пострада невинното цивилно население, посочва сп. “Икономист”.

По принцип нигерийската армия, която е сред най-многочислените в Африка, не би трябвало да има сериозни проблеми в боевете срещу джихадистите. Но оскъдният арсенал и слабата подготовка на войниците дават шанс на екстремистите за сериозен отпор.

Правителството побърза да вземе мерки и отдели цели 1 милиард долара за бойни самолети и обучение на военнослужещи. Критиците изтъкват, че едва ли цялата сума ще отиде по предназначение и доста пари ще се озоват в джобовете на корумпирани политици и генерали. Освен това армията в Нигерия отдавна е компрометирана и често е уличавана в извършване на зверства и нарушаване на човешките права.

Оказва се обаче, че въоръжаването е приоритет за по-голямата част от континента. За изминалата година в Африка са похарчени 8.3% повече пари за оръжия спрямо предходната. Това е най-големият ръст в сравнение с останалата част от света. 2 на всеки 3 африкански страни са увеличили значително харчовете си за военни цели в последното десетилетие.

Общо за континента ръстът в разходите за въоръжаване и военна подготовка за 10-годишния период е 65%.

Само за 2013-та година военният бюджет на Ангола е нарастнал с 1/3-та до внушителните 6 милиарда долара. Други страни с подобна амплитуда в разходите за армиите си са Буркина Фасо, Гана, Намибия, Танзания, Замбия и Зимбабве. Безспорният африкански лидер е Алжир с похарчени 10 милиарда долара.

“Някои държави купуват изумителни неща”, разкрива Дейвид Шин, бивш американски дипломат и настоящ преподавател в Университета “Джордж Вашингтон”. Етиопия е закупила 200 украински танка Т-72. Съседният Южен Судан се е сдобил със 100 от същия модел. Крайбрежни държави като Камерун, Мозамбик, Сенегал и Танзания обновиха почти изцяло военноморския си флот, а Анголи дори започна преговори за самолетоносачи от Испания и Италия.

Чад и Уганда пазаруват изстребители от Русия, докато Камерун и Гана наблягат на големите товарни летящи машини, за да могат бързо да дислоцират военни части в отдалечени райони.

Предвид тази тенденция на модернизиране и запасяване с оръжия, изглежда естествено броят на държавите, които се включват в мироопазващи мисии на континента да нараства. Доскоро само поддържащ персонал на войниците от Европа и Азия, днес африканските военни постепенно поемат контрола изцяло. С много хвалебствия са засипвани етиопци и руандци, които освен с възможността да бъдат обучавани от елитни специалисти от Запада, могат да се похвалят и с все по-качествено оборудване.

Редица африкански армии дори се превръщат до голяма степен в професионални. Войниците получават добри заплати, добри условия и редовни отпуски. Дори държави-джуджета като Бенин и Джибути вече разполагат със завиден военен потенциал.

Една от големите въпросителни е дали има достатъчно квалифицирани специалисти, които да работят с новата, модерна техника. В някои страни като Конго-Бразавил изстребителите се вдигат във въздуха само на национални празници. Южна Африка пък “замрази” половината от закупените 26 шведски бойни самолета “Грипен” заради бюджетни съкращения.

Причините за африканската активност на оръжения пазар са различни. Някои лидери купуват, за да демонстрират сила. Други сключват огромни сделки и прибират крупни суми под масата.

Но има и такива, които харчат заради реална заплаха за националната сигурност – екстремисти, сепаратисти, пирати, организирани престъпни групи и враждебно настроени съседи.

Не са малко и тези, които виждат икономическа изгода. Купуват оръжия и техника и сключват договори за поръчки за местни фирми от страна на продавачите. Големи оръжейни европейски компании вече откриха свои огромни заводи в Африка.

Според “Икономист” подобренията носят и рискове. Амбициозни офицери могат да припознаят в новата военна мощ правото на политическа власт. Освен това оръжията, както показва историята в тази част на света, лесно могат да се окажат в неподходящи ръце. И макар конфликтите между отделни държави (вътрешни са налице почти навсякъде) в тази част на света да не са чак толкова сериозни, че да се стига до война (с някои изключения), въоръжаването до зъби определено създава предпоставка за напрегната обстановка