Краят на Южен поток е голям неуспех за Путин

"Отказът от Южен поток е голям неуспех за Путин" извежда в заглавие влиятелният британски икономически всекидневник "Файненшъл таймс". Изданието посочва, че подписаният меморандум между Русия и Турция не може да бъде сериозна алтернатива на "Южен поток".

Според вестника тълкуването на Путин, че отказът от проекта е загуба за Европа и печалба за Турция, не отговаря на действителността. Руският президент е принуден да изостави дългогодишен проект. Това е стратегически неуспех за Русия и оправдава последователната позиция на ЕС по този въпрос. Според вестника на "Газпром" щеше да му се наложи да плати голяма част от цената на проекта, а имайки предвид, че търсенето на газ в Европа не се увеличава, отчасти поради възхода на възобновяемите източници, винаги е било съмнително дали бизнес проектът на стойност 50 милиарда долара е изгоден.

Изданието коментира, че за Путин в случая с "Южен поток" икономиката винаги е била на второ място след политиката. Голяма част от газа, който Русия продава на Европа, се транзитира през Украйна. Това дава на Киев рядка възможност да влияе на Москва и "Файненшъл таймс" отбелязва, че един нов газопровод, паралелно със "Северен поток", щеше да позволи на Русия да заобиколи проблемния си съсед и да намали по този начин възможностите да се съпротивлява на натиска на Москва. Газопроводът също така би затвърдил влиянието на Русия в голяма част от Югоизточна Европа, включително в България, Унгария и Сърбия.

Според "Файненшъл таймс" схващането, че едно ново руско споразумение с Турция осигурява стратегическа алтернатива, е погрешно. Турция не е достатъчно голям клиент, за да замести европейския пазар, който "Южен поток" щеше да обслужва. Освен това всеки план на Москва да пренася газ през Турция за ЕС, ще се натъкне на същите проблеми като тези на "Южен поток", допълва вестникът.

Европа трябва да потърси нови източници за доставка на газ и затова трябва да преразгледа плана за газопровода"Набуко", пише "Файненшъл таймс". Неуспехът с "Южен поток" и лансираният от Путин "завой към Азия" издава стратегическа уязвимост на Русия. Путин иска да продава газ на нови пазари, но той влоши отношенията си с най-големия си газов клиент. Русия няма няма какво да продава на света освен ресурсите си, а това става все по-трудно, заключава изданието.

Списание "Форин полиси" посочва в статия, озаглавена "Мечтите на Путин за газопровод", че "Южен поток" е станал жертва на кризата в Украйна, че спирането му показва, че има граници на енергийния тормоз, който Москва упражнява. С отказа си от газопровода Путин изглежда признава, че европейските санкции почти са торпилирали финансовите перспективи пред мащабния проект, а продължителният отпор на Европейския съюз и някои държави членки като България, са го обрекли на провал, пише списанието.

Според "Форин полиси" вероятното прекратяване на "Южен поток" е удар по опитите на Русия да изолира още повече Украйна, като същевременно продължи да доминира на европейския енергиен пазар. Ако преговорите с Турция продължат с бързи темпове, тя може да направи още една стъпка към осъществяването на отдавнашната си мечта да стане енергиен център за Европа, дори сближаването с Москва да крие заплахата да отдалечи Анкара още повече от Брюксел. За ЕС оттеглянето на Путин е равнозначно на победа на върховенството на закона, както и на победа в битката за влияние над държавите от бившия съветски блок в Централна и Източна Европа, отбелязва списанието и посочва, че бюрократите все още се опитват да разберат дали "Южен поток" наистина е "мъртъв или е на животоподдържащи системи".

Според "Форин полиси" съдбата на газопровода показва задълбочаващите се различия между страните от ЕС, които са на позицията на Брюксел и тези, които клонят към Москва. Изданието отбелязва, че Унгария нееднократно е противоречала на ЕС и все повече се е приближавала към Путин и Москва, като не се е подчинила на Брюксел и е одобрила строителството на "Южен поток". "Форин полиси" пише, че България от своя страна нееднократно го е блокирала и че българското правителство е приело резервите на Брюксел по въпроса за законността на тръбата, въпреки че отказът от газопровода може да струва на балканската страна 400 милиона долара на година от така нужните й приходи от транзитиране на газ.

Само дни преди изненадващо оповестената новина от Путин български длъжностни лица разкритикуваха опитите на Русия да затегне енергийната си примка около бившите сателитни държави, особено като пречи на търсенето на газ в Европа. По думите на цитиран от "Форин полиси" енергиен експерт от Центъра за наука и международни отношения "Белфър" към Харвардския университет такова публично отдръпване е български сигнал за Брюксел и Вашингтон: "Ние не сме на страната на Русия".

(БТА)