Ачех се възражда 10 г. след опустошаването от цунами

Редици от нови къщи и джамии с лъскави минарета преобразиха Меулабо - град в провинция Ачех, който бе напълно разрушен от цунамито в края на 2004 г. в Индонезия; възраждането на този град илюстрира успешните усилия по възстановяването, струващо милиарди, пише Арлина Аршад от Франс прес.

Десет години по-късно спокойната обстановка контрастира рязко с хаоса, който цареше в региона, намиращ се в най-северната точка на остров Суматра - най-близкият остров до епицентъра на голямото земетресение в Индийския океан, което предизвика вълни от по над 35 метра.

Когато цунамито помете Меулабо на 26 декември 2004 г., хиляди хора загинаха, хиляди къщи бяха сринати и хиляди дървета - изкоренени. Само няколко по-здраво построени джамии оцеляха в тази предимно ислямска провинция на Индонезия. Югоизточният азиатски архипелаг е най-голямата мюсюлманска страна в света.

С разрушени улици и нефункциониращи средства за комуникация градът остана почти изцяло откъснат от света за няколко седмици. Населението се бореше отчаяно за оцеляването си насред планини от отломки и разчиташе на спешната помощ, спускана от самолет или доставяна по вода с кораб.

"Цунамито ни разруши всичко ценно - домовете, семействата", си спомня 50-годишният Салеха. "Но това не ни пречупи. Мобилизирахме се и оставихме на Бог да свърши останалото", разказа той за АФП.

След като премина цунамито, което отне живота на близо 170 000 души в Индонезия и десетки хиляди в други страни от Индийския океан, бе стартирана голяма програма за международна помощ. Около седем милиарда долара бяха дадени през следващите години, повече от 140 000 къщи бяха построени отново в Ачех, както и пътища, нови училища и медицински центрове.

Възраждането на Ачех бе благоприятствано не само от международната помощ, но и от края на въоръжения конфликт, продължил близо 3 десетилетия между сепаратистите и правителствените сили - мирно споразумение бе сключено по-малко от година след катастрофата.

"Голям брой неправителствени организации и частни лица от други страни и от Джакарта дойдоха да окажат помощ. Без тях Меулабо нямаше да бъде вдигнат на крака", заяви за АФП Алединсия, областен управител на Западен Ачех, където се намира Меулабо.

Само в този град, намиращ се на 160 километра южно от провинциалната столица Банда Ачех, загинаха 7000 и бяха разселени 45 000 от общо 70 000 души население.

След като безжизнените тела и отломките бяха разчистени, повечето от хората, останали без покрив, живяха във временни подслони, където чакаха няколко години построяването на новите си къщи.

За да бъдат предпазени жителите от нови цунамита в тази силно сеизмична провинция, пътищата и новите сгради бяха построени по-далеч от океана.

Макар че възстановяването бе бързо, някои анализатори се питат дали съсредоточаването на усилията главно върху сградите и инфраструктурата е било добър избор.

Според Лилиан Фан, която работи с хуманитарна организация и бе съветник на губернатора на провинцията по устойчивото развитие, властите е трябвало да направят повече, за да осигурят намирането на работа на жителите и средства за преживяване в дългосрочен план.

Защото едно десетилетие след цунамито финансовата помощ е изчерпана, надеждата за нови инвестиции не се реализира и много нови къщи сега са празни, тъй като жителите нямат достатъчно средства да живеят там и да ги поддържат.

"Хората действително се борят да оцелеят", обясни Фан.

Дори началникът на държавната агенция, която ръководи възстановителните дейности в Ачех, Кунторо Магкусуброто каза, че е разочарован от липсата на инвестиции. Каза, че нито една фабрика или плантация не е видяла бял свят в провинцията след катастрофата.

Но като цяло много жители са признателни за международната помощ, която получиха, за да оправят живота си. Една от тях е Шария, домакиня на 55 години, настанила се в ново жилище, построено след цунамито: "Никога не бих повярвала, че светът ще се погрижи толкова за нас."
 

/БТА/