Москва през 2025 г.: Виждам не един, а два града!

Когато китайската династия Мин за пръв път се докосва до новата нация на северната си граница – Русия, ръководителите в Пекин я наричат "непредсказуемата страна".

Да, Русия е непредсказуема. През целия си живот, и то съвсем до скоро, живях в столицата. Но на простичкия въпрос какво ще представлява Москва след 10 години, толкова кратък период от време, честно казано не мога да отговоря, пише в анализ за Politico.eu Борис Акунин*.

Може би държавният символ на Русия – двуглавият орел, може да обясни отчасти несигурността ми. Обърканият мутант не знае в коя посока да погледне, дали на Изток или на Запад, и продължава да се опитва да лети в две противоположни посоки.

Започвам с този преамбюл, чувствайки, че трябва да обясня защо, когато в съзнанието си свържа името Москва с цифрата 2025, виждам не един, а два града. Наричам тези два въображаеми града в не толкова далечното бъдеще Москва-1 и Москва-2.

Москва-1

Това е бъдещата Москва, ако нещата продължат да се развиват по начина, по който се случват от март 2014 г. насам, когато Русия започна бързо да се придвижва към изолация.

Представям си, че пристигам в столицата след дълго отсъствие. Не съм я посещавал през последните 10 години, защото съм обявен за предател и враг на народа, но напоследък атмосферата се е разведрила. Идвам като гост на Комитета за културни връзки със сънародниците. Нямам търпение да видя отново родния си град.

Не ми е трудно да си представя Москва-1. Бил съм там и преди. Израснал съм по времето на СССР, а спомените ми са все още ярки. Чувствам как времето се е деформирало и сме скочили обратно в миналото.

Строгата гранична охрана се опитва да провери паспорта ми чрез остаряла компютърна система, но автономният Руснет не работи както трябва, затова трябва да почакам няколко минути под благосклонния поглед на Великия водач – огромният му портрет виси в будката. Докато през последните десет години аз съм остарял, Великият водач става все по-млад. Челото му е гладко, а пагоните му блестящи.

Посрещнат съм от гида си, който първоначално подхожда с предпазливост, но след това се успокоява. Шептейки, за да не ни чуе шофьора, той ми разказва нов виц как Великият водач се среща с Великия водач на Северна Корея на летището, целува го, после му помахва за дълго довиждане. Когато го питат защо, той отговаря замечтан: "О, каква целувка беше!". Усмихвам се тъжно. Чул съм вица половин век по-рано, като герои в него са Брежнев и Хонекер, тогавашният лидер на Германската демократична република.

Шумният седан Волга дрънчи по дупките на асфалта. Занемарените улици са маскирани от безбройните плакати, оранжево-черни и бяло-синьо-червени. Няма търговски реклами, само лозунги и потрети на Великия водач. Виждам го на кон, в кабината на изтребител, заобиколен от щастливи деца, ръкуващ се с благодарен пенсионер.

В залата на хотел Интурист, докато гидът ме регистрира, млад мъж ме дърпа за ръкава. Иска да ми продаде рубли на пет пъти по-добър курс от официалния.

Тръгвам по улиците, където съм живял толкова много години. Къщата, където беше старият ми апартамент, не е ремонтирана. Огромните стари климатици са все още там, покрити с прах.

Минавам покрай бившия Музей на толерантността, сега Музей на патриотизма. После виждам дълга опашка пред хранителен магазин. Прочитам надписа на вратата: "Китайско телешко в консерви! Максимум по две консерви на клиент. Купоните за храна не важат".

Обратно в хотела си гледам новините. Всичко е свързано с втория процес срещу скандалната "Банда Медведев". Бившият президент и министрите му признават, че са агенти на ЦРУ и практикуват незаконни хомосексуални действия. Молят се за помилване. Ако се съди по тона на репортажа, няма да го получат.

Изтръпвам. Отварям хладилника и изпивам всичко, което намирам там: отвратителното бренди Дагестан и водка Путинка.

Москва-2

Ако животът в страната ми се върне обратно към нормалното (в което се надявам), мисля, че до 2025 г. Москва ще бъде най-интересното място на света. Не най-красивият, най-богатият или най-удобният град, но град, пълен с енергия.

Това не е просто пожелание, а законите на физиката. Под "нормално" имам предвид свобода. Когато голяма държава се освободи от дълъг период на подтискане, все едно се е освободила пружина. Въздухът вибрира от адреналин, всичко се движи, всичко се променя.

Изтичането на мозъци от миналото десетилетие се е трансформирало в привличане. Професионалисти, предприемачи и интелектуалци се връщат в родна Русия. Тук са вече големите пари, тук се случват нещата.

Няма да забележа как градът се е променил, защото ще съм там през тези цели десет години. Като писател се наслаждавам на енергията и свежестта. Пиша различно през 2025 г. и не обичам да препрочитам старите си творби. Това е друга Русия, друга Москва, друг аз.

Днес е 22 април 2025 г. Осъзнавам, че е рожденият ден на Владимир Илич Ленин. Спохожда ме внезапна идея. Защо не посетя мавзолея му? Не съм го правил от детството си.

Пътят до там е дълъг, защото мавзолеят е махнат от Червения площад преди много време. Сега е основната атракция в "Съветска земя", парк в покрайнините на Москва, където са преместени всички монументи от тоталитарно време, един вид исторически Дисниленд на отминалата епоха. Вървя по алеите сред Лениновци, Сталиновци, Дзержинсковци, Свердловци, весели миньори и здрави колхозници, спомени от времето, когато бях млад пионер. Има и бронзова статуя на Путин в екип за джудо от преди 20 години.

Това ми напомня, че не искам да изпусна пресконференцията, затова бързо се запътвам към вкъщи.

Джудистът тъкмо е освободен от затвора, където е излежал само половината от присъдата си. Гледам набръчканото му лице на екрана на телевизора. Казва, че няма намерение да се връща към политиката. Иска да прекара цялото си време с децата си, да компенсира годините на отсъствие. Няма да разкрие авансовата сума, която е получил за бъдещите си мемоари.

Не е честно, мисля си със завист. Мемоарите на този гадняр със сигурност ще станат международен бестселър, докато моите книги не се продават изобщо. Наистина пиша различно сега, по-добре от преди, но младите хора смятат, че съм писател от миналото. Казвам си, че бъдещите поколения ще ме преоткрият, но знам, че няма да го направят.

Знам, че в реалността нещата обикновено свършват някъде между блестящото бяло и мрачното черно, някъде в сивото. Но не и този път. Няма сиви нюанси в Москва от 2025 г. Ще бъде или единият, или другият изход. Ще видите.

* Борис Акунин е псевдоним на Григорий Шалвович Чхартишвили, писател, есеист и преводач на художествена литература.