Мъка без край

Лидерите от еврозоната се разбраха с Гърция за сделка, която да спре страната от задаващия се изход от общата валута. Дотук добре, но се очакваше договорката да върне страната към икономически растеж и да елиминира категорично възможността за напускане на еврозоната.

В действителност Европа “сготви” план по същата стара рецепта от строги мерки за икономии и неправдоподобни предположения, пише сп. “Икономист”. Дори МВФ (един от основните кредитори по представения план) обяви сделката за лишена от смисъл.

Според изданието някои от идеите, заложени в спогодбата, са полезни. Кредиторите поставиха структурните реформи като топ приоритет за разлика от предишните две програми за спешни заеми.

Разбира се, раздвижването на икономиката е най-сигурният път към растеж. Но трябва време. Трябва време, за да има видим резултат от приложените реформи. А в момента гръцката икономика е задушена заради затворените банки и рестрикциите по отношение движението на чуждестранни капитали. Споразумението прави много малко в посока поемане на глътка въздух.

Кредиторите са готови с финансов пакет, който да спаси Гърция от фалит на 20-ти юли. Но това не значи, че гръцките банки ще бъдат незабавно спасени и извадени от кризата. Засегнатите финансови институции ще получат извънредно кредитиране от Европейската централна банка, докато не се установят точните размери на загубите. Това най-вероятно ще е възможно едва през есента.

Голяма част от рестрикциите за чуждестранните инвеститори няма да бъдат премахнати, което прави наливането на свежи пари в гръцките банки почти невъзможно, предвид че всяка инвестиция ще е на загуба. 

МВФ изчисли, че само за 2 седмици със затворени банки Гърция се нуждае с цели 25 милиарда евро повече като спасителен заем. С всеки изминал ден тази пропаст става все по-голяма.

Има надежди, че приватизацията може да даде добри резултати и да влее около 50 милиарда евро в гръцката хазна. За последните 5 години обаче гръцкото правителство е стигнало до едва 3 милиарда чрез приватизационни сделки.

В споразумението се твърди още, че Гърция скоро ще може да взима заеми от частни пазари. Но предвид състоянието на страната към момента, едва ли ще се намери кредитор, който да даде пари на разумни лихви.

Може би единственият вариант би бил облекченият по схемата за връщане на заема към кредиторите от еврозоната, което да даде шанс на Гърция да може да взима нови кредити при добри условия. Европа обаче отказва да променя вече договорени условия и да дава отсрочки отвъд предвидената 2020-та година.

Така се връщаме към познатата схема за строги мерки за икономии. Тук, разбира се, съществува много сериозен риск от омагьосан кръг, тъй като орязването на бюджетните разходи и вдигането на данъците могат съвсем спокойно да доубият икономиката.

И ако Гърция отново се препъне, излизането от еврозоната пак ще бъде на дневен ред. Германия даде явен сигнал, че категоричната й позиция за неразрушимост на настоящия състав на валутния съюз е в историята. Все пак именно германският външен министър Волфганг Шойбле вмъкна идеята за временно излизане на Гърция от еврозоната. После щяла пак да се върне. Но като се оправи. И ако.

Премиерът Ципрас обяви, че при финалните преговори в Брюксел се е чувствал като човек с опрян нож до гърлото. И според “Икономист” е твърде вероятно той да е получил точно такова отношение, заради решението да прекрати едностранно първоначалните преговори и да свика референдум за оценка на ситуацията от страна на гръцките граждани.

Такова поведение няма как да се толерира от централизираната власт в еврозоната. Сега Гърция получи дори по-лоши условия и изглежда принудена да ги приеме. До следващия срив.