Там, където ''Още не е умряла Украйна'' се пее тихичко

Някъде из Източна Украйна, в отцепения от проруските сепаратисти регион се води неделна служба в църквата. Мястото е далеч от фронта, но белезите от конфликта са видни. Храмът е леко разрушен, висят дъски, а отвън пейзажа е осеян с белези от бомбардировки, разказва кореспондент на вестник ''Independent''.

Но най-поразителен е фактът, че стените на църквата са все още боядисани в жълтото и синьото на Украйна, службата също се води на украински. А това е доста опасно в този регион. Но всъщност за хората там това е просто още една капка в чашата на живота им, пълна със страх, насилие и репресии.

След края на службата хората се събират и си говорят за ''загубената'' Украйна. За насилието. За липсата на работа и храна. Те си говорят за семейството и децата си, повечето от които са избягали и сега са в безопасност в ''другата Украйна'', онази отвъд фронтовата линия. Хората са психически белязани от войната. Някои не довършват изреченията си. Други пък се заговарят без край, щом усетят допир с външния свят.

''Моя приятелка е настроила телефона си да звъни с украинския химн, когато ѝ звъня'', разказва Лилия, жена на средна възраст, която е зъболекар в близък град. ''Когато чуя първите думи на химна ни – ''Украйна още не е умряла'', цялото ми тяло се изпъва в готовност, и аз започвам да пея. Неминуемо почвам и да плача!''. Лилия подчертава, че винаги внимава да не би някой да я чуе да пее.

Нейната приятелка Таня също се е научила да бъде по-ниска от тревата. Тя е учителка и смята, че хората са нормални и приятни, точно както и преди. Но само разговорът да се обърне в посока политика и нещата стават сериозни и приятните хора стават агресивни. За нея най-обезпокоителни са призивите в учебните програми да се въведат произведения от руски националистически автори. ''Ние сме образователна институция и позволяваме на всякакви фашисти да бродят сред нас!'', оплаква се Таня.

Но за 75-годишния Михаил вмешателството в учебните програми не са нищо ново. Той си спомня как през 60-те украинските училища са били затваряни от съветските власти като част от ''не особено таен план'', както той го описва, да подсигурят лоялността на Източна Украйна към Москва. Михаил тогава се е борил за оставането на тези училища и често се е срещал с КГБ. ''Те ме наричаха агент-провокатор!'', спомня си той.

Сега обаче натискът за изучаването на руски език е доста по-силен, смята Михаил. Всъщност, той смята, че ''натискът идва от дулото на Калашников''. Миналата есен начална учителка в Донецк е арестувана, след като отказва да прекрати уроците по украински в клас.

75-годишният мъж е отдавна известен на проруските сепаратисти в региона и често получава смъртни заплахи. В началото на конфликта той често е бил посещаван в апартамента си, но е успявал да избяга. Най-страшно става, когато миналата година Игор ''Стрелков'' Гиркин успява да влезне в Донецк. Тогава започва изцяло нова вълна на репресии и преследвания за украинските активисти. Михаил разказва за негова близка, която е била арестувана, измъчвана, заплашвана с изнасилвания и по-късно завързана за уличен стълб, където руските активисти са я удряли и ритали.

След подобни сцени много украинци напускат региона миналото лято, когато е било по-лесно да се измъкнат. Но тези активисти, събрали се зад стените на жълто-синята църква остават там, с надежда, че някой ден Украйна ще си върне загубените територии. ''Някои от нас чакат от другата страна на фронта, някои от нас чакат тук.'', категорична е Лилия.

Михаил смята, че никой от познатите му не е доволен от ''руския свят'', който се е възцарил в Източна Украйна. Признава обаче, че сред местните има и такива, които стоят твърдо против Киев и икономическата блокада, наложена от украинското правителство.

''Хората виждат корупцията и черният пазар, които се родиха след тези санкции и не им харесва'', казва Михаил. Той самият е успял да намери начин да получава пенсията си, но не всички са толкова добре. Според него най-вече страдат младите хора, останали в регион без работа и без възможност да получават социални помощи от какъвто и да е вид.

Междувременно минава полицейски патрул на проруските войници. Михаил поглежда в далечината и въздъхва ''Нищо от това, което се случи, не означава, че Донбас е отхвърлил Украйна!''