Да инвестираме или не в акции на работодателя?

Обичайно е да се оплакваме от нарастващата разлика между капиталистите и работниците. В едно отношение обаче разликата се свива: броят на работниците, които притежават дялове от бизнеса, който ги наема, никога не е бил по-висок, пише британското списание Economist.

Америка е водач: 32 млн. американци притежават акции в компаниите си чрез пенсионни планове и такива за разпределение на печалбата, както и чрез схеми за притежание на акции и опции. Идеята продължава да набира скорост. Неотдавнашните изказвания на кандидат-президента Хилъри Клинтън предполагат, че тя може да е важна точка в плановете й за реформиране на капитализма. Работническият капитализъм напредва също в Европа и Азия.

Консерваторите обичат собствеността на служителите, защото тя дава на работниците дял в капиталистическата система. Левичарите също я обичат, защото тя дава на работниците парче от капиталистическия пай. Центристите също са „за“, защото тя помага за затваряне на потенциално опасната пропаст между капитала и труда. Дейвид Камерън, консервативният премиер на Великобритания, хвали търговеца на дребно John Lewis, който е изцяло собственост на своите служители. Бърни Сандърс, единственият сенатор социалист в Америка и сега кандидат за номинацията на Демократическата партия за президент, също е защитник на притежаването на акции от служителите.

Тенденцията се поддържа и от дългосрочната промяна от пенсионни планове с "дефинирани плащания", в които работодателите гарантират дохода при пенсиониране на работниците си, към планове с "дефинирани вноски", в които работниците и работодателите внасят пари в инвестиционен фонд, без никакви гаранции за това колко в крайна сметка ще получат. В момента има повече от 88 млн. плана с дефинирани вноски. Проучване от 2013 г. на консултантската фирма Aon Hewitt установи, че 14% от активите на тези планове са инвестирани в акции на съответния работодател.

Редица изследвания са установили, че работниците, които са значителни акционери в своите фирми, са склонни да бъдат по-продуктивни и иновативни и да имат по-малко текучество. Собствеността на служителите има и своите недостатъци обаче. Един от тях е рискът, че работниците „имат твърде много яйца в една кошница“: ако работодателят им фалира, те могат да загубят своите пенсии освен работните си места. Служителите на Енрон бяха инвестирали средно 62% от своите пенсионни планове в акции на енергийния гигант малко преди той да фалира през 2001 г.

Вторият проблем е закрепостяването. Привържениците на собствеността на работниците твърдят, че тя помага на компаниите да приемат по-дългосрочна перспектива. Критиците твърдят, че тя може да укрепи лошото управление на компанията и да подкопае дългосрочната й конкурентоспособност. Недостатъчно ефективните шефове е много по-вероятно да запазят постовете си, и да устоят на враждебни поглъщания, ако някои от акциите на дружеството са в приятелски ръце. През 1994 г. United Airlines продаде на своите служители 55% от компанията и им предостави представителство в борда в замяна на орязване на заплатите. Представянето на авиокомпанията обаче остана лошо и тя фалира през 2002 г.

Третият риск са очакваните ползи. Най-силният аргумент в полза на собствеността на служителите е, че работниците не само ще работят по-здраво, ако получават част от печалбата, но и ще гледат колегите им да правят същото. Ново изследване на Бенджамин Дънфорд и други обаче открива, че тези, които са инвестирали по-голяма част от пенсионните си планове в акции на компанията, за която работят, очакват повече ползи под формата на повишения и ръст в заплатата, като същевременно са по-склонни да напуснат по своя воля.

Друго скорошно изследване показва, че малките планове за разпределяне на акции на служителите (до 5%) е много по-вероятно да повишат производителността, отколкото големите, защото фирмите, които въвеждат големи планове, често са затруднени и се опитват да си осигурят кеш чрез възнаграждения под формата на акции или искат да отблъснат враждебни поглъщания чрез раздаване на акции на инсайдъри.

Планове за разпределяне на акции на служителите също така е много по-вероятно да бъдат успешни в по-малките фирми, отколкото в по-големите, защото при първите служителите-собственици могат по-лесно да се следят помежду си, увеличавайки общата производителност.

Може да се каже много за собствеността на служителите. Тя може да изостри мотивацията на работниците и до известна степен да смекчи потенциално опасното разделение между работниците и ръководителите. Но ако политиците са сериозни за идеята, те трябва да помислят повече за това как да я накарат да работи на практика. Те трябва да обърнат по-голямо внимание на начина, по който схемите функционират. Те също трябва да се справят с проблема за концентрирането на риск в акциите на компанията-работодател.

Като се има предвид, че средната продължителност на живота на компаниите от групата Fortune 500 е намаляла от 75 години през 1930 г. до вероятно 15 години днес, насърчаването на служителите да инвестират спестяванията си в своите фирми е рецепта за мизерни пенсии.

Четете още икономически новини в Investor.bg