Година след "Шарли ебдо": Да останем солидарни

Първата годишнина от нападението срещу редакцията на сатиричното издание "Шарли ебдо", в което загинаха 12 души, сред които водещи журналисти и карикатуристи, е основна тема за френските издания.

В. "Монд" публикува пространен фоторепортаж за случилото се преди една година. В един от коментарите на вестника по повод на годишнината, озаглавен "Тероризмът: Не бива да се фокусираме върху "тук" и "сега", изданието предупреждава, че властите във Франция не бива да се ограничават само с моментни мерки, като например засилване на проверките по гарите и проверките на произволен принцип. Такива мерки се вписват в логиката на превръщане на дадено място в крепост срещу предполагаеми терористи.

Но това означава, че се атакува само част от опасността, че тя се свежда до пространствено-времеви терористичен риск. Кариерата на терористите обаче не се ограничава само до това те да влязат в концертна зала или във влак, въоръжени и готови да избиват хора. Кариерата на терористите се простира до вербуването на нови хора и до насаждането у тях на една убийствена идеология.

Така че тук трябва да се обърне внимание и на разузнаването, което изглежда като едно от решенията при отчитане на тези характеристики на терористичния риск. Но борбата с тероризма се нуждае от човешки и финансови ресурси, а не толкова от арсенал от законодателни мерки или от мерки за сигурност. Освен това не бива да се свежда увеличението на броя на полицаите и на жандармеристите до 5000 души, защото това е само част от проблема. Необходими са и 5000 преподаватели, които да спрат радикализацията в училищата, посочва изданието.

Въвеждайки засилени мерки за сигурност на определени места, властите въведоха и така наречените проверки на произволен принцип. Но това поражда риск от дискриминация и проучване на Центъра за социологически изследвания в областта на правото и на наказателните институции показа, че хората, възприемани като араби, "имат по-голям шанс" да бъдат проверени, отколкото изглеждащи на вид като "бели", се коментира още в статията.

В. "Фигаро" се спира на плановете на френските власти за отнемане на френското гражданство за хора с двойно гражданство, извършили много сериозни терористични престъпления. Тази тема породи доста коментари във Франция, след като беше повдигната след нападенията от 13 ноември, когато в Париж терористи убиха 130 души при координирани атаки.

Вчера френският премиер Манюел Валс даде интервю за телевизия Бе Еф Те Ве, в което защити тезата, че тази планирана мярка трябва да се прилага само за хора, осъдени за много сериозни престъпления, за онези хора, които образно казано "разкъсват националния пакт", тоест от поетия ангажимент да са част от една нация, да не действат срещу нея.

Премиерът отхвърли критиките, че властите ще предизвикат разделение в обществото между хора с едно гражданство и хора с двойно гражданство, ако приемат мярката за отнемане на френското гражданство да се прилага само за хора с двойно гражданство. Представители и на левицата, и на десницата заговориха за лишаване от гражданство за всички в случай на много сериозно терористично престъпление, но Валс каза, че Франция няма намерение да създава хора без родина, посочва в. "Фигаро".

В два пространни репортажа "Фигаро" разказва и за съдбата на двама от пряко засегнатите от нападенията преди една година срещу редакцията на "Шарли ебдо" и срещу последвалата я атака срещу еврейски супермаркет в Париж, станала два дни след атаката срещу сатиричния вестник.

Във второто нападение като герой се прояви 25-годишният малийски гражданин Ласана Батили, служител на еврейския супермаркет. На 9 януари миналата година той помогна на няколко клиенти на атакувания от терорист еврейски супермаркет да се скрият в хладилна стая, а после успя да се измъкне от магазина, да подаде сигнал до полицията и да помогне на специалните сили да извършат щурма срещу обекта.

Година след това Ласана има френско гражданство, срещна се лидери като Франсоа Оланд и Барак Обама, беше награден и издаде книга, озаглавена "Не съм герой". Ласана днес работи в общината на Париж като технически сътрудник при организацията на различни прояви. Разказва, че през едната година след атентатите в Париж той е бил приветстван на много места, но и че са се намерили хора, които да го упрекнат, че не е направил нищо специално и да го критикуват, че е напуснал супермаркета в разгара на заложническата криза, за да търси помощ. Ласана признава, че е огорчен от тези коментари.

Ласана днес има своя собствена асоциация, която помага на младежи от проблемните квартали във Франция, както и на родното му село в Мали. Ласана разказва, че е бил в района на залата Батаклан в нощта на нападенията от 13 ноември, които му напомнили преживяното от него през януари. Говорейки за двете кървави атаки, Ласана призовава французите да останат "солидарни, да не се изолират и да не остават сами."

"Важното е да излизаме, да бъдем заобиколени от хора, да продължим като преди. Първо мен ме беше страх, но после започнах да излизам, продължих да живея и това ми помогна", казва Ласана.

Във втория репортаж в. "Фигаро" разказва за директора на печатницата, в която бяха ликвидирани терористите Куаши, атакували редакцията на в. "Шарли ебдо". След двудневно преследване те се укриха в печатницата в град Дамартен ан Гоел край Париж и тя понесе огромни щети при щурма на специалните сили, ликвидирали терористите.

Година след атаките директорът на печатницата Мишел Каталано разказва, че много трудно е успял да поднови дейността си в помещения под наем в съседен град, а предстои и изграждането наново на сградата на печатницата, което ще започне в края на настоящия месец.

Директорът признава, че е получил огромна подкрепа от обикновени хора, а и от правителството да започне наново дейността си. Държавата му обещала 500 000 евро, които ще покрият донякъде възстановяването от понесените щети и закупуването на ново оборудване. Каталано е имал и много трудни преговори със застрахователите, а известно време е трябвало да посещава и психиатър, защото не е можел да преживее шока от случилото се в печатницата му.
 

/БТА/