"Известия": Преговорите за "Южен поток" са подновени

Русия е готова да поднови преговорите с България по проекта за изграждането на газопровода "Южен поток", отменен в края на 2014 г. по вина на българските власти, пише днес руският вестник "Известия". ЕС допуска подновяването на строежа на тръбата и след официалното одобрение на проекта от Еврокомисията Русия ще започне преговори за връщане към него, уверени са експертите, цитирани от изданието.

Руското министерство на енергетиката опроверга, че преговорите по въпроса са подновени. Въпреки това по данни от няколко източника на "Известия" от дипломатическите среди преговори между "Газпром", руските и българските власти се водят най-малко още от есента. Те са започнали веднага, след като преговорите на правителствено ниво между Русия и Турция за алтернативния "Турски поток" са влезли в задънена улица. В края на октомври са били планирани последните официални преговори в рамките на междуправителствената комисия, припомня "Известия", цитирайки българския заместник-министър на енергетиката Антон Павлов. Той не казал дали в тези преговори са участвали представители на Еврокомисията.

Официално Еврокомисията не казва директно дали одобрява подновяването на междуправителствените преговори за "Южен поток" или не. От нейната пресслужба са съобщили на "Известия", че "Комисията е готова да разглежда проекта за изграждането на "Южен поток" при условие, че той бъде съобразен с нормите на Третия енергиен пакет". Представители на "Газпром" и на министерствата на енергетиката на Русия и България не са отговорили на съответното запитване, отправено от вестника.

Авторът припомня драматичната история на "погребването" на проекта през последната година, а после цитира директора на руския Институт за стратегическо планиране и прогнозиране Александър Гусев, според когото, ако България се е върнала към този проект и сега заявява това, то може да се каже, че тя има договорка с Еврокомисията за неговото подновяване. Според вестника това се връзва и с анонсираното от България намерение да стане "новия газов хъб за Европа".

По данни на източник на "Известия" от българското енергийно министерство от началото на септември България е започнала собствени двустранни преговори за подновяване на "Южен поток" с основните получатели на руския газ в страните от Източна и Южна Европа, в частност с Италия и Сърбия. Според Гусев до един месец тези преговори ще "излязат" на официално равнище. Важен аргумент за тяхното подновяване, освен охлаждането на отношенията на Русия с Турция, може да са били и проблемите с продажбите на газ за Украйна, прекратени в края на ноември м. г.
"Мнозина, особено в Европа, разбират, че отказвайки се от покупка на руски газ, Украйна може да започне "несанкционирано да отклонява (газ) от експортните тръби, макар никой официално да не признава това", не изключва Гусев.

Въпреки това до появата на официална позиция на Еврокомисията по "Южен поток" руските власти едва ли публично ще размишляват за перспективата за връщане към проекта, смята директорът по енергийното направление на Института по енергетика и финанси Алексей Громов. Той припомня, че от миналата година Еврокомисията стана задължителна трета страна във всякакви преговори за строеж на експортни тръбопроводи към Европа.

"От времето на отмяната на "Южен поток" много неща се промениха. През февруари 2014 г. се появи Европейският енергиен съюз, без чието одобрение не е възможно нито едно подобно споразумение. Затова, за да не извърши политически грешки, Русия трябва първо да разбере неговата позиция, а едва после да изважда преговорите пред публика. Впрочем, ако Еврокомисията опровергае, че се водят преговори, също както и Русия, то тази новина така и ще си остане информационен "балон" на България, която е естествен бенефициент в цялата тази история", смята Громов. "Като страна - транзитьор на нашия газ, тя явно разчита на голяма ценова отстъпка", добавя той.

При планирана (към края на 2014 г) мощност на "Южен поток" от 63 млрд. кубометра, само от транзитирането на газ България би получавала по 800 млн. долара годишно, е изчислил водещият експерт на Фонда за национална енергийна сигурност Игор Юшков.

Въпреки декларациите за "диверсификация на източниците на газ", тоест за фактическо намаляване на зависимостта от руското "синьо гориво", европейските страни са не по-малко от България заинтересувани от доставки на нашата суровина, отбелязва Гусев. Той припомня възникналия в Европа въпреки меката зима дефицит на природен газ.

"Газпром" не би трябвало да има проблеми с нормите на Третия енергиен пакет, след като в периода 2014-2015 г. руският монополист активно се избавяше от дяловете си в европейските газотранспортиращи компании, напомня Юшков. Във връзка с промяната на икономическите и политическите условия "Газпром" осъществява преструктуриране на своите чуждестранни активи, отбелязва и дъщерната компания на газовия гигант в Германия в отчета си за 2014 г. "Известия" припомня и неотдавнашните продажби от "Газпром" на значителни части от своите дялове в газовите оператори в Литва и Естония.

"Еврокомисията може да оцени всичко това като жест на добра воля, което на теория е основание тя да даде всички гаранции на европейския регулатор по Третия енергиен пакет. Според неговите условия, ако доставчикът гарантира доставките на газ в определена точка на купувача, с който се е споразумял, Евросъюзът е длъжен да изгради дотам транспортиращи мощности, които ще бъдат собственост на независим оператор. Проблемът е само в това, че никой още не е използвал това условие на практика", отбеляза Юшков, цитиран от "Известия".
 

/БТА/