Приемът на мигранти е несъвместим със социалната държава

Социалната държава е принципно несъвместима със свободното движение на хората от една страна в друга, ако новопристигналите получат незабавен и пълен достъп до социалните услуги в приемната държава, пише Ханс-Вернер Зин във в. "Трибюн".

Въоръжените конфликти, които дестабилизираха определени арабски страни, надигнаха огромна вълна от бежанци, много от които са се запътили към Европа. През 2015 г. само Германия прие 1,1 милиона от тези хора. Прилагането на принципа на свободно движение предизвика едновременно големи преселения на мигранти на самия континент, които обаче до голяма степен са пренебрегвани. През 2014 г. нетната миграция между Германия и Европейския съюз бе на безпрецедентно равнище от 304 000 души, а цифрите за 2015 година вероятно са сравними.

Някои страни членки, сред които Австрия, Унгария, Словакия, Испания и Франция, както и Дания и Швеция, се показаха в началото гостоприемни към мигрантите. Впоследствие обаче те реагираха, като на практика спряха да прилагат Шенгенските споразумения, като възстановиха граничния контрол.

Икономистите не бяха истински изненадани от това. През 90-те години на миналия век се появиха десетки научни статии по въпроса за миграцията в социалните държави, които прогнозираха много от проблемите, с които се сблъскваме днес. Самият аз писах навремето много по темата (www.hanswernersinn.de/en/topics/Migration), опитвайки - често напразно - да привлека вниманието на политическите лидери.

Социалната държава е несъвместима със свободното движение на хората

Залогът е от първостепенно значение. По дефиниция социалната държава преразпределя: тези, чиито доходи са над средните, плащат по-високи данъци и осигуровки в замяна на обществените услуги, а онези, чието трудово възнаграждение е под средното, плащат по-малко, отколкото получават.

Това преразпределение пренасочва публични ресурси към домакинствата с ниски доходи, внася чувствителна корекция в пазарната икономика - своеобразна застраховка срещу превратностите на живота и суровия закон за цената на редките неща, който характеризира пазара и има малко общо със социалната справедливост.

Социалната държава е принципно несъвместима със свободното движение на хората от една страна в друга, ако новопристигналите получат незабавен и пълен достъп до социалните услуги в приемната държава. Когато случаят е такъв, съответната страна на практика се превръща в предпочитана дестинация за хора, които се настаняват там, за да получават социални помощи; тя привлича все повече мигранти, което не е икономически желателно, тъй като последните получават освен своята заплата и субсидия под формата на трансфер на държавни средства. Можем да се надяваме на ефективна саморегулация на миграцията единствено при условие, че мигрантите получават само трудово възнаграждение.

Предложението на Камерън

Британският премиер Дейвид Камерън извлече налагащия се от това извод: привлекателността на социалните услуги води не само до неефективно географски преразпределение на населението, но и намалява възможностите на съответната социална държава. По тази причина Камерън иска правомощия да налага ограничения, които да важат и за икономическите мигранти от други европейски страни.

Дори да си намерят работа, се аргументира той, те не трябва да могат да получават социални помощи за период от четири години след своето идване. За момента са в сила ограничения за мигрантите от ЕС, само ако са без работа. Тогава е необходимо те да пребивават във Великобритания от пет години, за да получат пълен достъп до държавните услуги в областта на социалното подпомагане.

Помощи, финансирани от страната по произход

Предложението няма непременно да направи трудни условията за живот за мигрантите от други европейски държави; то просто означава, че помощите, от които е възможно те да имат нужда през този четиригодишен период, ще трябва да бъдат финансирани от съответната страна по произход.

Очевидно има много какво да се каже в подкрепа на това временно прилагане на принципа на страната по произход и за включването на тази разпоредба в правилата на ЕС: в такъв случай страната по произход на съответния мигрант ще продължи да отговаря за плащането на социалните помощи за известен брой години, докато започне да се прилага принципът на интеграция.

Няма особени основания, например, грижите за един германец, който е неспособен да работи и получава социални помощи, да бъдат поети от испанската държава, ако, да речем, той реши да се установи в Майорка. За сметка на това би било малко неправдоподобно да бъде отказано на въпросния човек правото да избере да живее там, където му харесва, под претекст да бъде защитена испанската държава. При условие че възнамеряваме да взимаме на сериозно свободата на движение на хората, е необходимо да се съгласим да "заколим свещената крава" на незабавния достъп до социалните услуги в приемната страна.

Добавки към заплатата и общественополезен труд

Това очевидно не се отнася за икономическите мигранти, идващи от държави извън Европейския съюз, и още по-малко за бежанците, тъй като в тези случаи на практика е невъзможно да бъде приложен принципът на страната по произход. Само че по същите тези причини като онези, изложени по-горе, тези мигранти не могат да бъдат интегрирани със стотици хиляди от социалната държава, без да бъде поставена под въпрос жизнеността на системата.

Следователно прилаганата днес система за изплащане на обезщетения при безработица на хората, които имат право, когато са без работа, би трябвало да бъде заменена от една система, предлагаща добавки към заплатата и общественополезен труд. При нея нетната стойност на разходите за социални помощи би намаляла и стимулът за мигрантите би станал по-слаб. Германският министър на труда и социалните грижи Андреа Налес предложи неотдавна именно това, защитавайки онова, което германците наричат "работа за 1 евро" - практика, която превръща социалните помощи в трудово възнаграждение.

Мъдра позиция в една ситуация, която впрочем е доста заплетена. Ако Европа иска да запази свободното движение на хората и ако масовото идване на неевропейци продължи, социалните държави на континента ще бъдат изправени пред решаващ избор: да се приспособят или да се сгромолясат.

* Ханс-Вернер Зин е професор по икономика и публични финанси в Мюнхенския университет, президент на института за икономически изследвания Ifo и член на Консултативния съвет към германското министерство на икономиката. Той публикува съвсем наскоро книгата "Евро капанът: за спукващите се балони, бюджети и убеждения".

/БТА/