Налива ли масло в бежанския пожар Алепо?

С всеки изминал ден миграционната криза в Европа се задълбочава. Правителствата от ЕС се опитаха, но не успяха да забавят потока от бежанци от Близкия изток, Балканите и Северна Африка, като преустановиха някои шенгенски договорености и възстановиха граничния контрол, пише британският в. "Файненшъл таймс".

През януари от Турция в Гърция са влезли 61 000 мигранти - 35 пъти повече, отколкото през януари 2015 г. Ако това не е било достатъчно да вдигне под тревога европейските столици, щурмът на режима на Асад срещу сирийския град Алепо, подпомогнат от руските въздушни удари, заплашва да влоши нещата още повече, отбелязва вестникът, цитиран от БТА.

САЩ и европейските им съюзници показаха слабо желание да влязат във военен сблъсък с режима на Асад. Това прави възможностите пред Запада доста ограничени. Лидерите от ЕС обаче не бива да отвръщат поглед от нуждата от споразумение помежду им за справяне с огромната мигрантска маса на европейска територия. До момента те търпят унизителен провал, пише "Файненшъл таймс".

Докато гледат руските бомбардировки срещу Алепо, европейските лидери трябва да оценят какъв е залогът. Руският президент Путин не само праща самолетите си да затвърдят руското влияние в Близкия изток. Той разпалва също бежанска криза, която раздроби европейското единство, засили популистката кауза и заплашва да подкопае позициите на германския канцлер Меркел, която се изправи срещу него заради интервенцията в Украйна.

Страните от ЕС трябва да преодолеят вътрешното си разделение и да се обединят около обща миграционна политика преди Путин да предизвика още по-дълбоки разногласия помежду им, предупреждава изданието.

Бойците от сирийската опозиция в Алепо разчитат на военна подкрепа от арабските страни, които казаха, че ще пратят сухопътни сили в Сирия, за да ги спасят от поражение от руските бомбардировачи и проправителствените милиции посочва в. "Гардиън". Сега, когато войната е в решаваща фаза, бунтовническите групи казват, че не могат да удържат позициите си без подобно оръжие и човешка сила като теза на поддръжниците на Асад, които продължават да затягат обсадата северно от града, докато хиляди нови бежанци отчаяно се опитват да се доберат до турската граница, допълва всекидневникът в репортажен материал.

Настъплението на сирийската армия срещу Алепо с подкрепата на Русия буди нова тревога у европейците, които и без друго не успяват да се справят с притока на бежанци по гръцките брегове. Турция, която вече подслони 2,5 милиона сирийски бежанци, е изправена пред нова вълна мигранти след атаките срещу някогашната икономическа столица на Сирия, посочва френският в. "Монд".

Над 30 000 бежанци са се струпали от сирийската страна на границата, в Баб ал Салама и Азаз. Организацията "Лекари без граници" раздаде повече от 200 палатки, но подслон не достига, недостатъчно е също водата и санитарното оборудване, каза пред вестника шефът на мисията й в Сирия. Само най-уязвимите бежанци се допускат от турска страна. Пропускателният пункт към Турция остана затворен през целия уикенд. Турция достигна предела на възможностите си да поема бежанци, обясни в неделя турският вицепремиер Нуман Куртулмуш, цитиран от "Монд".

Политиката на Путин в Сирия е съвсем ясна, докато примката около контролирания от бунтовниците град Алепо се затяга, а още десетки хиляди сирийци бягат към турската граница. Целта е да се окопае жестокото управление на Башар Асад като се контролира полезната част от сирийската територия, бомбардира се умерената опозиция, докато тя се предаде, блокира се всяка възможност за промяна на режима по инициатива на Запада, залага се на празни дипломатически приказки в Женева като прикритие за променянето на фактите на място и - чак към края на списъка - се подпомага сирийската армия, за да може един ден да се изправи пред сеещите смърт джихадисти от "Ислямска държава", отбелязва в. "Ню Йорк таймс".

Смущаващото е, че стана трудно да се различи политиката на Путин в Сирия от политиката на Обама, посочва авторът Роджър Коен в статията си "Сирийският срам на Америка". Разбира се, правителството на Обама продължава да твърди, че Асад е част от проблема, а не от решението, и че ако сирийският президент оцелее при някакъв преходен период, той не може да остане и след него, но това са само думи. Президентът Владимир Путин и Русия са онези, които решават в Сирия при отсъствието на какъвто и да било съответен ангажимент или ясна политика от страна на президента Обама. Сирия е срам за управлението на Обама, провал с такъв мащаб, че е в състояние да засенчи постиженията на президента в страната му, допълва статията.