Меркел vs. германски сатирици - да угоди на Ердоган

Любовта е прекрасно нещо. Стрелите на Купидон намират най-неочаквани мишени. И за миг не изключвам възможността да разцъфне еротичен интерес между мъж и коза. На древните гърци очевидно им е хрумнала с митологизирането на Пан, сатирите и други копитни хибриди.

Бърза проверка в интернет разкрива, че според Би Би Си през 2006 г. суданец на име Томбе бил заварен в сексуален акт с коза и селските старейшини го накарали да плати зестра от 15 000 судански динара на собственика й, а след това да се ожени за животното. Доколкото ми е известно все още са заедно, пише кметът на Лондон Борис Джонсън в "Дейли телеграф".

Не мисля обаче, че който и да било вярва, че е имало някакъв романс между президента на Турция Реджеп Таип Ердоган и някой нечовешки бозайник, без значение дали коза или нещо друго.

Така че когато един млад германски комик нарече турския лидер "козо. . . ц" в предаване с малочислена аудитория на 31 март, човек би могъл да си помисли, че най-подходящият отговор от гледна точка на Турция щеше да е достойно мълчание. Да, предполагам, че беше детинско. И да, приемам, че не беше особено добър вкус. Това обаче беше нещо, което наричаме шега. Напълно изумително е, а и леко шокиращо, че турският лидер не го проумя.

Този случай го вбеси и той впрегна цялата дипломатическа и политическа тежест на Турция в преследване на 35-годишния сатирик и водещ на телевизионно предаване Ян Бьомерман. Той и турското правителство официално настояха водещият да бъде съден за обида на държавен глава по силата на стар закон от 1871 г., когато на власт е бил кайзер Вилхелм Трети.

Колкото и невероятно да изглежда, журналистът може да получи до пет години затвор. Това, което обаче е наистина невероятно и всъщност направо отвратително, е, че германското правителство се е съгласило да има съдебно преследване по изрична молба на Ангела Меркел. Не й се налагаше да прави това. Можеше да откаже. Въпросът зависеше изцяло от нея. Сума ти германски политици й казаха, че подобно съдебно действие би било възмутително посегателство над свободата на словото, проява на цензура, напомняща някои от най-мрачните моменти от историята на Германия през 20-и век.

Тя обаче реши раболепно да приеме искането на Ердоган - човек, който се е захванал със смразяващо потискане на свободата на словото в Турция. Ердоган стана президент само преди 18 месеца, обаче за този период прокуратурата заведе 1845 дела срещу обидили го хора, включително лекар, който пусна в социалните медии снимка на Ердоган до снимка на персонажа от "Хобитът" и "Властелинът на пръстените" Ам-Гъл.

Няма нужда да се казва, че казусът срещу Бьомерман е очевиден кьорфишек, или че германският съд няма да му даде ход. Помислете си за въздействието в Турция. Представете си как ще се почувствате, ако сте турски журналист и се тревожите какво можете да кажете, и виждате как Ангела Меркел, лидерът на най-населената и най-богата страна в ЕС, този клуб на уж либерални западни нации, малодушно угажда на един автократ.

Ще се почувствате сам, уплашен, че дори Германия не е пожелала да се застъпи за вас. И ще сте прав. Всеки знае защо тя го направи. Всеки знае защо Ангела Меркел е толкова цинично и толкова отчаяно решена да умилостиви турския лидер, или поне да не прави нищо, с което да го подразни - защото в следващите седмици и месеци можем да имаме нова миграционна криза в Източното Средиземноморие.

Всички знаем, че първоначалният проблем бе изострен от политиката на отворени врати на Германия. Ангела Меркел зае поза на някаква Статуя на свободата на ЕС и резултатът бе притегателна сила, която заля Германия и други страни с дошли през Турция мигранти в невиждани от десетилетия измерения. А сега бе сключена сделка, крехка сделка, в която Турция се съгласява да вземе обратно бежанци от Гърция в замяна на пари и подновени обещания за членство в ЕС.

Турция обаче държи кранчето. Ако реши, Ердоган може отново да превърне тънката струйка в буен поток с опустошителни последствия не само за Меркел, но и за целия проект на интеграцията в ЕС. Британският референдум е на ръба на бръснача. Всички обичайни заподозрени се стараят да объркат британската общественост и да я убедят, че трябва да приеме растящата загуба на демократично самоуправление като цена на икономическото благоденствие.

Чухме мнението на МВФ (който напълно сгреши с азиатската криза), както и това на банките и на Конфедерацията на британските индустрии, всички от които сгрешиха за еврото. Хората от Давос - тези, чиито самолетни билети се плащат от данъкоплатеца, всички лобисти и директори на корпоративните въпроси в големите фирми, всички те стават все по-нервни, че са били разкрити, че хората могат да видят, че царят е гол и че Великобритания може да има славно бъдеще извън ЕС.

Всички те знаят, че в следващите седмици има едно събитие, което може да напомни на британците поне една важна точка в този дебат - че тази страна е изгубила контрола над границите си - и това е нова миграционна криза при границите на ЕС и вътре в самия ЕС. Това е една причина за Ангела да е толкова важно да се подмазва на Ердоган. Затова и тази нечувана съдебна процедура не предизвика и "гък" от Великобритания.

Никой не вярва, че Ердоган си пада по кози или че от президентския апартамент в Анкара се чува приглушено блеене. В едно свободно и плуралистично общество обаче няма причина някой сатирик да не може да се пошегува с това. Процесът на интеграция в ЕС означава цялостно подкопаване на демокрацията, а изглежда, че защитата на този процес означава подкопаване и на свободата на словото. Цялата ситуация е позорна.
 

/БТА/