У дома – в зоната, пострадала от Чернобилския ад

На някои хора им е толкова тежко да живея далеч от дома си, че решават да се върнат там, дори ако домът им е там, където е станала най-страшната ядрена катастрофа в света, пише Матиъс Уилямс от Ройтерс.

Мария Лозбин е една от десетките хиляди хора, които бяха евакуирани от домовете си след аварията в Чернобилската АЕЦ през април 1986 г., но преди шест години тя се завърна със семейството си и живее, като обработва земята в 30-километровата забранена зона, в която има риск от радиоактивно отравяне.

69-годишната Лобзин, усмихната, загърната в голям зелен шал, каза, че селото, в което била евакуирана, било пълно с пияници и наркомани. Къщата, в която я настанили, била толкова зле построена, с голяма пукнатина - от покрива до до мазето, че я било страх, че нещо ще й падне на главата и ще я убие или осакати. "Да живееш там, бе все едно да чакаш смъртта", каза тя.

Сега тя се е върнала да живее заедно със сина си и неговото семейство в Чернобил, в зона, до която се стига, след като се мине контролен пост и където любопитните туристи ги придружават водачи с дозиметри.

Но над намиращия се недалеч изоставен град Припят цари мъртвешка тишина. Там за размера и скоростта, с която е връхлетяло бедствието, зловещо напомнят ръждясало виенско колело и изоставена детска градина, пълна с играчки, кукли и малки легълца.

Лозбин гледа кокошки, гъски и патици, сади картофи и домати, бере гъби от близката гора. "Тук няма радиация. Не ме е страх от нищо", каза тя. "А когато ми дойде времето да умра, няма да е от радиацията", добавя.

Птичи песни

Във вторник се навършват 30 години от Чернобилската катастрофа в някогашна съветска Украйна. Тя бе предизвикана от грешки при извършването на тест за сигурност в четвъртия реактор на атомната електроцентрала и в резултат облаци от радиоактивни вещества стигнаха до голяма част от Европа.

Бедствието и начинът, по който правителството реагира на него - заповедта за евакуиране на хората бе дадена чак 36 часа след аварията - привлякоха вниманието към дефектите на съветската система с безкрайната й бюрокрация и дълбоко вкоренения маниер на секретност.

По-късно Михаил Горбачов каза, че според него Чернобил е бил един от главните пирони в ковчега на Съветския съюз, който в крайна сметка рухна през 1991 г.

Аварията уби веднага 31 души и принуди десетки хиляди да избягат от зоната. Спори се каква е крайната равносметка за броя на хората, които са починали от болести, свързани с радиацията, като рака.

Доклад на "Грийнпийс", разпространен преди годишнината, се позовава на беларуско изследване, според което смъртните случаи от ракови заболявания в резултат на аварията са 115 000, доста повече от данните на Световната здравна организация, която ги оценява на 9000.

В проучването на Грийнпийс" се казва също, че хората, които живеят в района, продължават да ядат и да пият храни с опасно високи нива на радиация.

По-специално "силно замърсена и неподходяща за живот е 30-километровата забранена зона" около Чернобилската АЕЦ, се казва в доклада.

Но това не тревожи особено Лозбин, една от 160-те души, за които се смята, че са се върнали в зоната. "От какво да се страхуваме?", казва Олександра Лозбин, снахата на Мария. "Не искам да живея в Киев. Защо да се отказвам от тази природа? Къде другаде ще чуете кукувички? Къде другаде може да чуете славеи?"

Съпругът на Олександра, израснал в село на около 7 километра оттук, започнал да идва за кратки периоди в Чернобил още от 2008 година, а през 2010 г. семейството се установило вече трайно тук.

"Съпругът ми цял живот е искал да се върне в родния си край", каза тя. "Върна се, когато всичко тук бе затворено, когато бе забранено да се идва тук. Мина през оградата от бодлива тел".

Олександра каза, че първоначално полицията се е опитвала да ги накара да си тръгнат, но те са отказали.

Олександра се надява да вдъхнови други да се върнат. За да напомни на хората какъв е бил животът преди аварията, семейството е направило малък импровизиран музей в една от къщите от другата страна на улицата, където се показани вещи, събрани от близките изоставени жилища.

Там ще видите книги, кукла в малко креватче, ръждясало колело, сметало и черно-бяла снимка на двама души. Някой ден, надява се тя, някой може да я види и да познае дядо си и баба си. "Решихме да спасим историята на Чернобил", каза тя. "Надяваме се, че хората ще се върнат и ще заживеят тук, че техните деца и внуци ще видят какъв е бил животът тук, в какви люлки и легълца са отглеждали тук децата, в какви кутии и сандъци са държали хората личните си вещи и книгите си".

На една пейка е поставен съветски вестник от 24 януари 1986 г., четири месеца преди бедствието. Заглавието на първа страница е "Не на ядрените опити!".
 

/БТА/