Чернобилският ядрен ад: 30 години по-късно

В деня, когато се навършват 30 години от най-тежката ядрена катастрофа в света - Чернобилската, се очаква да бъде обещано ново финансиране за обезопасяване на района, предаде ДПА.

 

На 26 април 1986 г. неизправност при проверка на системите на Четвърти реактор на Чернобилската АЕЦ "Ленин" в СССР, на територията на днешна Украйна, предизвика поредица от експлозии, при които в атмосферата бяха изхвърлени хиляди тонове радиоактивни вещества, припомня БТА.

 

Около 350 000 души са евакуирани от района на експлозията в първите дни след катастрофата, включително 45 000 жители на близкия град, обслужващ централата - Припят, посочва Асошиейтед прес.

 

Около 600 000 съветски ликвидатори работиха за обеззаразяване на територията и изградиха "саркофаг" от олово и бетон, който да ограничи радиацията до вътрешността на авариралия реактор.

 

Но построеният набързо "саркофаг", винаги е бил смятан за временно решение. Сега се изгражда се нова, стоманена конструкция за по-добра изолация на реактора, наречена Убежището, но както подчерта по-рано този месец природозащитната организация "Грийнпийс", работата още е в началната си фаза.

 

Международната общност трябва да осигури дългосрочна адекватна помощ на Украйна за събиране на всички ядрени отпадъци от централата и надеждното им съхраняване, посочи в комюнике организацията.

 

Около 5 милиона души продължават да живеят в заразени по време на бедствието територии в Украйна, Беларус и Русия, припомни "Грийнпийс".

 

Днес украинският президент Петро Порошенко ще участва в церемония в чернобилската АЕЦ за отбелязването на трагичната годишнина, съобщиха от канцеларията му. Ще присъстват и представители на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и на 28-те страни, отпуснали средства за обеззаразяването на района.

 

Международната общност вече е дала повече от 2 милиарда евро за почистване и предотвратяване на по-нататъшно замърсяване на Чернобил, се казва в съобщение на ЕК. 730 милиона евро от тази сума са отпуснати от ЕК.

 

В навечерието на годишнината ЕС обеща около 20 милиона евро допълнително финансиране за овладяване на последиците от ядрената катастрофа. "ЕС беше в челната редица на международните усилия за преодоляване на последиците от ядреното бедствие в Чернобил", отбеляза в комюнике европейският комисар за международното сътрудничество и развитието Невен Мимица.

 

Чернобилската катастрофа е едната от двете аварии от максималното - 7-мо равнище, според Международната скала за ядрените събития. Другата е ядреното бедствие във Фукушима, Япония, през 2011 г.

 

Радиоактивният облак минава над обширни части от Съветския съюз и Европа. Непосредствените жертви в чернобилската АЕЦ са 30 - работници в централа, загинали при експлозията или в резултат на остра лъчева болест в първите няколко месеца, пожарникари и спасители.

 

Изпратените за потушаване на възникналия при експлозията пожар и за почистване на зоната около 600 000 ликвидатори са изложени на високи равнища на радиация с минимална защита.

 

Вследствие на радиационно облъчване умират 4000 души. Облъчени с радиация са 8,4 млн. души в Беларус, Украйна и Русия. Най-малко 100 000 души умират от ракови заболявания, нарушения на имунната система, сърдечни болести и други вредни въздействия на радиационното заразяване.

 

Около 155 000 кв. км са заразени с радиоактивни материали, от които почти 52 000 кв. км - със силно радиоактивните елементи цезий-137 и стронций-90, които са с период на полуразпад съответно 30 и 28 години.

 

Изхвърлената в атмосферата радиация е с еквивалента на най-малко 200 ядрени бомби като тези, пуснати над японските градове Хирошима и Нагасаки през август 1945 г. Чернобилската АЕЦ е окончателно затворена на 15 декември 2000 г.