30 г. след ада в Чернобил – радиация в беларуско мляко

Тридесет години след Чернобилската катастрофа последиците от експлозията на 26 април 1986 г. в централата в съседна Украйна продължават да помрачават живота в Беларус, предаде Асошиейтед прес.

В навечерието на годишнината репортери от агенцията посещават млечна ферма в самия край на Чернобилската забранена зона в Беларус - т.нар. Радиоекологичен резерват Полесие - територия с площ от 2200 кв. км и призрачен пейзаж с 470 евакуирани села и градчета.

На шосето след предупредителните знаци "Стоп, Радиация!" фермер предлага на посетителите чаша прясно надоено мляко. Журналистите учтиво отказват, но взимат проба в бутилка и я дават за изследване в държавна лаборатория.

Фермерът Николай Чубенок гордо разказва, че стадото му от 50 крави дава до два тона мляко за местната фабрика на "Милкавита", която произвежда сирене тип пармезан, предимно за руския пазар.

"Няма опасност, как може да се страхувате от радиацията", казва Чубенок.

Той от 2014 г. добива мляко във фермата си, намираща се само на 45 километра северно от централата и само на 2 километра от границата на зоната, която официално остава забранена за пълноценно човешко обитаване. Чубенок дори споделя, че възнамерява да удвои стадото и да започне производство на сирене.

Фермата му е част от веригата доставчици на "Милкавита". Около 90 процента от нейното сирене "Полеские"се продава в Русия. Русия е главен пазар за беларуските храни, които според Световната банка представляват 15 процента от износа на зависимата от селското стопанство страна. Нейното правителство изглежда твърдо решено да възроди пустеещата земя за селскостопански нужди. След като президентът Александър Лукашенко поема властта през 1994 г., са спрени програмите за изселване на хората, живеещи в близост до задължителните забранени зони, и е разработен план за разрушаване на празните селища и използване на земята за земеделие и животновъдство.

След експлозията 138 000 беларуси, живеещи най-близо близо до централата, трябваше да бъдат изселени, а други 200 000, живеещи наблизо, заминаха доброволно, припомня АП.

Един от най-видните медицински критици на правителствания подход към опазването на населението от последиците от Чернобил, д-р Юрий Бандажевски, бивш директор на Гомелския държавен медицински институт, уволнен и пратен в затвора през 2001 година по обвинения в корупция, които според международни правозащитни групи са политически мотивирани, след условното му освобождаване през 2005 г. е подновил изследванията си на раковите заболявания, свързани с Чернобил, със спонсорство от ЕС.

Ученият, който сега работи в Киев, е убеден, че властите в Беларус не осигуряват защита на гражданите от канцерогени в хранителните продукти, а напротив, стараят се да убедят хората да не обръщат внимание, че радиоактивни изотопи все още се намират в почвата, а храна, отгледана в заразени райони, се доставя до всички каиища на страната. Млякото от фермата на Чубенок, подложено на анализ, потвърждава неговото мнение, отбелязва АП.

Държавният Център за хигиена и епидемиология в Минск открил в пробата стронций-90 в количества, 10 пъти по-високи, отколкото позволяват правилата за безопасност на храните в Беларус. Според стандарта на министерството на селското стопанство равнището на стронций-90 не бива да надвишава 3,7 бекерела на килограм в храните и напитките, а анализираната проба съдържала 37,5 бекерела.

Главният инженер на "Милкавита" Мая Федончук отхвърля твърденията."Това е невъзможно, ние правим собствени изследвания, трябва да има грешка", фирмата проверява всяка партида, изпратена от Чубенок, и прави задълбочен анализ всеки шест месеца, твърди тя. Според собствената лаборатория на фабриката всички млечни доставки съдържат средно 2,85 бекерела на килограм. Митническият съюз, регионалният блок за свободна търговия, който включва Беларус и Русия, позволява по-високо ниво на стронций-90 в продуктите - до 25 бекерела на килограм, но и това пак е по-малко от засеченото в пробата.

Зам.-директорът Института по радиология Наталия Тимохина, цитирана от АП, заявява, че Беларус позволява на производителите на храни да осъществяват собствен контрол на безопасността им. Липсва обаче необходимото лабораторно оборудване за идентифициране на по-тежки изотопи, свързани с последиците, като америкум, който според оценките присъства в около 2 процента от горния почвен слой в Беларус и представлява здравен риск за здравето още 270 години.

Според фермерите липсата на мутации и други очебийни здравни проблеми означава, че рискът е отминал. Вътре в зоната експериментална ферма работи вече цяло десетилетие и днес има 265 коня, 56 крави и пчелин. Директорът Михаил Кирпиченко има разрешение за търговски продажби. Миналата година той продал 100 коня на беларуски производител на кумис.

"Ние не се страхуваме от радиацията, вече сме свикнали с нея. Кончетата не се раждат с две глави или без крака, няма мутации. Чернобилският синдром отдавна е минало", заявява той.

(БТА)