Станах прекалено богат... И инсценирах смъртта си!

Решението на Джон Кен Му да инсценира смъртта си и да избяга от Северна Корея започва с кутия местни билки.

Работел като мениджър на хотел в столицата Пхенян и така бил сред малкото севернокорейци, които са били в близък контакт с чужденците, които идвали на строго контролираните от държавата посещения.

Един ден той дал на японски турист кутия женшен като скромен подарък. Като благодарност японецът му дал $300. Подарък, който променил живота на Кен Му завинаги.

Търговската дейност в Северна Корея е забранена, поне по закон. Но през 90-те години стотици хиляди умират след убийствен глад. Така се ражда и процъфтяващия черен пазар. През 2004 година отваря врати и индиструиален парк и властите дават възможност на севернокорейците да търгуват.

Кен Му се възползва от възможността и с 300-те долара започва да вкарва различни стоки от Китай - дрехи, колела и други неща. Онези скромни $300 - за местните стандарти са нещо огромно и за Кен Му са достатъчна инвестиция за нов бизнес.

Така само след година той имал $100 000, спомня си севернокореецът пред "Guardian". В страна, където средната годишна заплата не стига дори $1000, той е бил със статут на милионер.

"Пазаруването в страната беше разрешено малко след 2000 година, но почти всички жители все пак разчитаха на дажбите на държавата", обяснява Кен Мму. Бельото и чорапите се раздавали на 3 месеца.

"Обувките дори по-рядко. Всичко беше щателно записвано", спомня си мъжът. Наистина всичко било описвано - например, колко чифта бельо е получил даден човек, колко метра плат, колко грама ориз.

Бизнесът на корееца помагал на купувачите да запълнят липсите, останали след държавната дажба. Богатството му обаче правело ситуацията опасна за него.

"Големи суми чужда валута в частни ръце представлява опасност за властите, особено ако парите не се споделят с държавата, точно както тя пожелае", обяснява той.

Когато останалите му "колеги" започнали да изчезват един по един той започнал да се страхува.

"Беше просто въпрос на време - утре, денят след това, след седмица... те идваха за мен", казва той.

Смятал, че ще е прекалено рисковано да пресече границата със семейството си, така че предпочел да избяга сам. Инсценирал смъртта си, за да предпази съпругата си и двете им деца от евентуалните последици, които могат да ги сполетят като близки на избягали от режима.

Срещу $50 той се уредил със смъртен акт, който удостоверявал, че е загинал при катастрофа.

"Това беше единственият безопасен вариант за семейството ми. Ако знаеха, че съм жив и избягал, но не го кажеха на властите, щяха да бъдат сериозно наказани", обяснява севернокореецът. Той продължил до границата с Китай, където обяснил че идва за поредното зареждане за стока. Просто никога не се върнал. Прекарал 4 месеца преди да кандидатства за политическо убежище в южнокорейското посолство.

Когато пристигнал в Сеул бил посрещнат от разузнавачи и бил отведен за разпит. После получил държавна помощ, като всички избягали от Северна Корея, за да се адаптират към живота на юг.

"Много е трудно за хора, които са живели целия си живот в социалистическа страна, да се адаптират към капитализма", смята Кен Му.

"В Северът, Партията ти казва какво да правиш с целия си живот - ти не взимаш никакви решения. Югът те кара да взимаш всички решения сам и отначало това е доста трудно за разбиране", обяснява той.

Сега 60-годишният кореец води свое предаване по южнокорейско радио, което се опитва да предава съобщения към Севера.

След като избягал никога не се омъжил повторно. Не е правил и опити да се свърже със семейството си в Пхенян.

"Ако Партията разбере, че съм жив и съм в Южна Корея, роднините ми ще бъдат в голяма опасност. Докато съм мъртъв, те са живи. За това си мисля всеки ден", завършва кореецът.