След провалилия се пуч – роди се истинският султан

Италиански експерти и медии с различна политическа ориентация излязоха днес с песимистични анализи и прогнози за бъдещето на Турция след опита за военен преврат.

Франко Фратини, който бе два пъти министър на външните работи и заместник-председател на Европейската комисия (ЕК), а сега е председател на Италианското дружество за международна организация (СИОИ), оцени обстановката от гледна точка на Европейския съюз (ЕС) и на личното си познанство с турския президент Реджеп Тайип Ердоган.

"За сетен път Европа показа, че не съществува. Но и цялата международна общност действаше с прекомерна предпазливост. САЩ реагираха след повече от два часа, а ЕС коментира такава сериозна ситуация само с кратичко съобщение на Могерини в Туитър. Това са повърхностни реакции на толкова деликатни събития. Западните страни и най-вече Европа трябваше веднага да застанат на страната на Ердоган, който е демократично избран президент. Турция е твърде важна за стабилизирането на Сирия, за приема на бежанци и за борбата срещу "Ислямска държава" (ИД). Както Русия, така и САЩ имат интерес да отстояват стабилността в района. Вярно е, че отношенията са деликатни, но през последните години Турция предприе стъпки за укрепване на доверието към нея като стратегически партньор на западните страни. За пример мога да отбележа разведряването в отношенията с Израел, предприето от Ердоган. Би било лудост да се съсипе всичко това. През последните години винаги работех в подкрепа на присъединяването на Турция към ЕС, но сега е много трудно това да се осъществи," изтъкна Фратини.

Според Дженаро Малджиери - бивш депутат с три мандата в десния парламентарен сектор и автор на повече от 15 книги на политически теми - последиците от опита за преврат ще бъдат тежки и непредсказуеми.

"Неоотоманските изблици на Ердоган не спомогнаха за сплотяването на Турция с нейните традиционни съюзници и имаха последствия извън Атлантическия алианс - враждебното отношение спрямо Сирия и особено спрямо Русия и Путин - като фактически положиха основите за изолация, каквато страната не може да си позволи. Сега, в очакване на репресии и реакции, така нареченото турско гражданско общество не знае какво реално да си пожелае освен най-общата надежда за възстановяване на демократичния ред. То не се доверява на военните и се страхува от Ердоган.

За мнозина е неизбежна гражданска война между фракциите с утежняващото обстоятелство от включване на търсещите независимост кюрди, които искат да играят роля, докато радикалните ислямисти няма да пропуснат възможността да раздухат огъня, за да тласнат още повече ислямската партия на Ердоган към заемане на по-решителни позиции. Отслабването на Турция няма обективно да позволи тя да противостои на целите на ИД, която напира по южните граници, за да разшири зоната си на влияние. Прекалено много фронтове се отварят.

Нерешителността спрямо ислямистката офанзива в региона постави в ъгъла Ердоган и той не се поколеба да си създаде нови врагове, най-могъщ сред които е Владимир Путин, който никога няма да прости за свалянето на неговия самолет, което в Москва бе оценено като истински акт на война. Изолацията на Ердоган е толкова опасна, колкото и завземането на властта от военните.

Независимо как се оценява обстановката, Турция е на ръба на пропастта. Неспокойно броди призракът на Ататюрк, но никой не иска да се сеща повече за него. Поколението от (антиправителствените демонстрации в парка) Гези и това на неоотоманския фанатизъм ще изиграят помежду си решителния мач, който не се знае колко ще продължи, нито пък какъв изход ще има", смята Малджиери.

Лявоцентристкият всекидневник "Република" под огромно заглавие "Султанът" пише: "Сега Реджеп Тайип Ердоган може да изиграе картата на президентската република, която е негова отколешна мечта. Достатъчно е да направи референдум. Страната, която първоначално не бе склонна, ще задоволи неговата амбиция. Военните превратаджии искаха да го свалят, а укрепиха позициите му. Провалът на техния опит за преврат, дължащ се на неопитност, но и на народно противопоставяне или по-скоро на липса на подкрепа от народа, възстанови престижа на Ердоган. От лидер, който слабо зачита демократичните свободи - за какъвто го смятаха не само мнозина негови сънародници, но и най-съюзническите, макар и не приятелски настроени столици - за няколко часа Ердоган се превърна в шампион на демокрацията, застрашена от войниците. В нощта на провалилия се пуч се роди истинският султан".

Вестник "Джорнале", който е собственост на фамилията Берлускони, подчертава в заглавие, че ИД има двоен празник след провала на преврата в Турция и поетата от нея отговорност за атентата в Ница.

"Пътят към диктатурата е отворен. Сега рискът е (налагането на) неограничен ислям", се изтъква в коментара.

Консервативният всекидневник "Либеро" използва футболен език в заглавието "Сформираха агитка от фенове на диктатора и не се срамуват", под което продължава в същия дух: "Светът коленичи пред диктатора. Даже Обама клекна. От Германия до Италия всички страни от ЕС веднага аплодираха възстановяването на Султана, който сега има открита възможност да продължава да ни изнудва и да засилва ислямизирането на обществото. А някои още искат да го вкарат в ЕС."

/БТА/