Анкара май избра Москва пред Вашингтон

Искането за екстрадиция на ислямския опозиционер Фетхуллах Гюлен, обвинен от Анкара в опита за преврат в Турция, както и арестът на двамата пилоти, свалили руския Су-24 през ноември 2015 г. в Сирия, са знак, че турското ръководство смята да се раздалечи от САЩ и да се сближи с Русия. Това заяви пред "Известия" Станислав Тарасов, директор на информационно-аналитичния център "Близкият изток-Кавказ", пише Андрей Онтиков във в. "Известия".

"Реджеп Тайип Ердоган използва Гюлен, за да охлади тактически отношенията със САЩ. Така се стреми да заздрави връзките с Русия, Иран, Азербайджан и Казахстан, открито шантажирайки Запада. Проблемът е, че за Турция не е никак лесно да се откъсне от САЩ, ЕС и НАТО, тъй като връзките й с тях са доста здрави. Освен това Западът, щом види, че турският лидер претендира за самостоятелно поведение, може да наложи санкции и да изостри икономическата ситуация в Турция - или да разиграе полека-лека кюрдската карта, като заложи на Кюрдската работническа партия (ПКК). С други думи изглежда предстои сериозна геополитическа схватка", каза Тарасов.

По думите на експерта въпросът днес е как ще се държи Русия. Предварителни изводи в тази връзка може да се направят след срещата на Владимир Путин с Реджеп Ердоган, насрочена за началото на август. Естествено, всичко зависи от това каква политика ще избере турският президент. Ако реши последователно да отслабва отношенията със Запада, ще бъде подкрепен от Русия. Ако пък се ограничи с тактически маневри, ще срещне и съответно отношение от Москва.

В интервю за американската телевизия Си Ен Ен от 19 юли Ердоган изрази надежда, че САЩ ще изпълнят ангажимента си по споразумението за предаване на престъпници и ще склонят да екстрадират Гюлен.

"Поискате ли някой да бъде екстрадиран, аз се подчинявам, нали сте ми стратегически партньор. Аз се ръководя от този принцип, но вие - не. Естествено, трябва да има реципрочност в тези неща", подчерта президентът на Турция.

А както заяви на 18 юли премиерът Бинали Йълдъръм, ако получи отказ да бъде екстрадиран Гюлен, турското ръководство може да преразгледа отношенията си с Вашингтон.

"Казвам на ръководството на САЩ: тук има глобална заплаха, опит за сваляне на законния режим, директиви да се унищожи волята на народа в страната. Тук няма никакви религии и религиозни ценности. Какви други доказателства искат? Ако въпреки всичко това нашите приятели отново настоят за доказателства, моля за извинение, но ще бъдем твърде засегнати и може да се наложи да преразгледаме нашето приятелство", каза Йълдъръм.

САЩ междувременно заявиха, че са готови да разгледат искането за екстрадиция на Гюлен; намекнаха впрочем, че това едва ли ще стане.

Вариантът да бъде екстрадиран Гюлен не може да се изключи напълно, коментира пред "Известия" експертът международник Сергей Филатов.

"САЩ обърнаха гръб на Муамар Кадафи, Саддам Хюсеин и Хосни Мубарак. Заинтересовани от все повече хаос в Турция, те ще положат всички усилия да постигнат целите си. Гюлен разполага с подкрепата на множество хора. Ако бъде предаден на Турция, тези хора ще излязат на улицата, за да бранят своя лидер и идеолог. При всяко положение американците ще разклащат ситуацията. Русия между другото анулира всички чартъри за Турция. Тоест имаме представа, че в бъдеще ситуацията там може да е нестабилна. А и кюрдите още не са си казали думата", изтъкна Филатов.

Събеседникът на "Известия" припомни и думите на Дмитрий Песков, прессекретаря на руския президент, който ден по-рано отбеляза, че ситуацията в редица съседни държави е нестабилна. Така че стратегията на Русия ще цели да стабилизира обстановката край собствените й граници.

Междувременно Реджеп Ердоган се обади през нощта на 19 юли на иранския президент Хасан Рохани и заяви, че е готов да сътрудничи както с Техеран, така и с Москва.

"Днес повече от преди сме изпълнени с решимост ръка за ръка с Иран и Русия, във взаимодействие с тях, да съдействаме за решаване на регионалните проблеми и занапред ще полагаме по-активни усилия за връщане на мира и стабилността в региона", цитира думи на турския лидер иранската агенция ИРНА.

Според Амур Гаджиев, научен сътрудник в Центъра за изследване на страните от Близкия и Средния изток към Института по ориенталистика в Руската академия на науките, всичко това показва, че Турция има желание за сближаване с Русия.

"За коренна промяна във външнополитическия курс на Турция и преориентиране към Русия и Изтока е малко рано да се говори, но промени ще има. Вижда се желание за разширяване на сътрудничеството. Доколко обаче са сериозни и искрени тези намерения, е трудно да съдим, защото Турция членува в НАТО и има известни задължения към Вашингтон. Същевременно всички предходни преврати бяха успешни и се случваха, щом отношенията със Съветския съюз, а после и с Русия стигнат своя връх. Днешният опит, извършен най-малкото със съгласието на Запада, или най-многото с негово дейно участие, се провали. Това може да тласне Реджеп Ердоган към коренно преразглеждане на неговите приоритети", прогнозира Гаджиев.
 

/БТА/