Орбан - Вучич - Мицкоски: Разпадът на неформалната икономическа и политическа ос

Години наред геополитическата сцена в Централна и Югоизточна Европа беше белязана от една неофициална, но изключително силна политическа и икономическа ос: Будапеща – Белград – Скопие. Виктор Орбан, Александър Вучич и лидери на ВМРО-ДПМНЕ създадоха ос, която играеше на ръба, за да балансира между Брюксел, Москва и Пекин. Днес обаче тази структура е в руини, а последният останал от нея – македонският премиер Християн Мицкоски, се намира в изолация.

Зараждането на оста и геополитическите интереси

Оста започна да се оформя най-ясно в периода 2015–2017 година, обединена от съвместното противодействие срещу бежанците по т.нар. "Балкански маршрут", но бързо надскочи първоначалните намерения. 

Икономическите интереси бетонираха тази връзка. Китайският проект за модернизация на железопътната линия Будапеща – Белград, последван от амбициите за удължаването ѝ през Скопие до пристанище Пирея в Гърция, се превърна в основен инфраструктурен гръбнак на оста. Енергетиката също изигра ключова роля чрез газопровода "Балкански поток", през който руският газ достигаше до Сърбия и Унгария.

И тримата участници поддържаха специфични и топли отношения с Москва. Унгария и Сърбия се превърнаха в основните защитници на руските икономически и геополитически интереси в региона, отказвайки да скъсат напълно връзките си с Кремъл дори след началото на войната в Украйна.

Символът на това покровителство и незачитане на правовия ред беше случаят с бившия македонски премиер Никола Груевски. През 2018 г., след като бе осъден за корупция в Северна Македония, Груевски избяга от страната в багажник на автомобил през Сърбия и бързо получи политическо убежище в Унгария. Виктор Орбан не просто го спаси от затвора, но го превърна в свой неформален съветник за Балканите и осигури финансово и медийно рамо за партийните му последователи от ВМРО-ДПМНЕ.

Първият домино ефект: Падането на Виктор Орбан

Години наред Виктор Орбан изглеждаше непоклатим в Унгария. Но след 16 години власт, контрол над медиите и промени в изборното законодателство, неговият режим катастрофира. През пролетта на 2026 г. опозиционното движение "Тиса", предвождано от бившия кадър на самия Орбан – Петер Мадяр, нанесе изборно поражение на управляващата партия ФИДЕС.

С загубата на Орбан оста загуби своя основен идеолог, най-влиятелния си защитник вътре в европейските институции и главния си финансист. Новият курс на Будапеща към възстановяване на правовата държава и подобряване на отношенията с ЕС остави Белград и Скопие без гръб в Брюксел.

Вторият удар: Сривът на Александър Вучич в Сърбия

Докато в Скопие все още се опитваха да осмислят падането на Орбан, вторият стълб на оста се срина само преди дни. Парламентарните избори в Сърбия тази неделя донесоха историческа промяна.

След 14 години неограничена власт, белязана от контрол върху институциите, медийни кампании и протести, партията на Александър Вучич претърпя поражение от студентското движение "Студентска листа". Високата избирателна активност и сплотяването на опозицията сложиха край на ерата "Вучич". Със смяната на властта в Белград оста Будапеща-Белград-Скопие практически престана да съществува. Външната политика на Сърбия едва ли ще претърпи особена промяна, топлите връзки с Русия няма да бъдат скъсани, предстои да видим дали ще има промени и в отношенията с балканските страни. 

Изолацията на Християн Мицкоски и "българската карта"

На прага на предстоящите избори в Северна Македония премиерът Християн Мицкоски се оказва в изключително трудна позиция – последната отломка от срутилия се политически съюз.

Вътре в страната Мицкоски продължава да разчита на познатия арсенал от прийоми. През последните години медийната среда в Северна Македония беше систематично превзета от структури, близки до ВМРО-ДПМНЕ, голяма част от които се финансираха чрез унгарски капитали и мрежи, свързани с бившата власт в Будапеща. Тези медии поддържат постоянен градус на националистическа реторика и антиевропейски скептицизъм.

Без подкрепата на Будапеща и Белград обаче, най-голямата "политическа дъвка" на македонския премиер си остава България. Мицкоски изгради цялата си вътрешнополитическа стратегия върху противопоставянето срещу вписването на българите в Конституцията на страната – ключово условие от т.нар. "Френско предложение" за започване на реални преговори за членство в ЕС. Той продължава да обещава на избирателите си "вписани промени с отложено действие" или предоговаряне на рамката с Брюксел – нещо, което европейските институции многократно заявиха, че е невъзможно.

Тази стратегия доведе Северна Македония до пълен блокаж по пътя към ЕС, докато съседна Албания вече продължава самостоятелно напред в преговорния процес.

С падането на Орбан и Вучич Мицкоски губи не само политическите си патрони, но и фалшивата илюзия, че съществува алтернативен "консервативен геополитически блок", който може да му осигури защита от европейските изисквания. Нагласите преди изборите в Северна Македония показват растящо умора у гражданите от икономическата стагнация и геополитическата изолация. Без външни съюзници и с изчерпан антибългарски наратив, Мицкоски се изправя пред изборната урна сам – точно както пред нея се изправиха Орбан и Вучич. Планираните избори в западната ни съседка трябва да бъдат през май 2028 г., но нищо чудно недоволството от стандарта на на живот и политическата изолация да ги "дръпнат" и през 2027 г. Остава да видим дали резултатът ще се потрети.