Боецът Русеф губи последната си политическа битка

Дилма Русеф - бивша революционерка, преживяла диктатура и рак и избрана за първата жена президент на Бразилия, не спря да се бори до края.

Още от младежките години, когато е била войнстваща активистка на левицата, Дилма Русеф определя себе си като боец, а живота си - като поредица от битки: срещу диктатурата, болестта и сега срещу импийчмънт, който тя смята за несправедлив държавен преврат, пише Исак Риско от ДПА.

"Който вярва, се бори", каза борбената Русеф в Сената в понеделник.

Само няколко часа преди да бъде отстранена от длъжност, тя се закле, че ще се "съпротивява винаги".

Бившата партизанка загуби последната си политическа битка в сряда, когато Сенатът гласува с резултат 61 срещу 20 в подкрепа на нейното отстраняване от длъжност по обвинения, че е нарушила конституцията, като е одобрила бюджетни машинации с цел да прикрие държавния дефицит.

Русеф, която беше избрана за президент през 2010 г. като наследник на харизматичния си наставник Луис Инасио Лула да Силва, загуби категорично, след като опозицията събра мнозинство доста над необходимите две трети за прекратяване на нейния мандат.

Скоро тя може да има още по-малко приятели. Мнозина анализатори предсказват, че сега дори близки съюзници скоро ще изоставят бившия президент.

Русеф е известна с презрителното си отношение към диалога и нетърпението към преговорите, а нейните хулители я заклеймяват като арогантна. Но тя винаги е поддържала репутацията си на честен политик, а малцина са дръзвали пряко да поставят под въпрос почтеността й.

Реториката на Русеф не й помогна да се защити, след като беше подложена на импийчмънт. Тя определи като държавен преврат парламентарната процедура, сложила край на втория й президентски мандат.

Но новият президент на Бразилия - някогашният политически партньор на Русеф Мишел Темер - защити законността на импийчмънта подобно на мнозина експерти.

Дори Фернанду Колор ди Мелу, който подаде оставка като президент през 1992 г., преди срещу самия него да започне процес за импийчмънт по обвинения в корупция, гласува в подкрепа на отстраняването от длъжност на Русеф.

Противно на това поддръжниците на Русеф разглеждат процеса за импийчмънт като претекст да бъде сложен край на над 13-годишното управление на левицата. Те казват, че счетоводните хитрости за прикриване на държавните дългове като тези, за които е обвинявана Русеф, са били утвърдена практика на предишните правителства.
"Мандат, предоставен с всеобщо избирателно право, би трябвало да бъде прекъсван само в крайни случаи", каза в Сената икономистът Луиз Гонзага Белузо, който свидетелства в защита на Русеф. "Не смятам, че този случай е такъв."

Русеф и много от нейните съюзници смятат, че изпадането в немилост на първата жена президент на петата по големина държава в света се дължи също така отчасти на предразсъдъците в едно все още консервативно, мъжкарско общество.

Русеф е родена в Бело Оризонте на 14 декември 1947 г. Тя е дъщеря на български имигрант и учителка. На младини е лява партизанка и е изтезавана при военната диктатура през 1970-те години.

Тя става министър на мините и енергетиката, а по-късно - началник на канцеларията на Лула - лидера, извел Бразилия до центъра на световната сцена. На 1 януари 2011 г. Русеф встъпва в длъжност като негов политически приемник.

Тя наследява обхваната от оживление страна, която измъква 40 милиона души от бедността и става седмата по големина икономика в света и зараждаща се сила.

Но кризата бързо потапя перспективите на Бразилия, а заедно с това и тези на Русеф.

Корупционните скандали, свързани с държавната петролна компания "Петробраз", подкопават вярата в бразилските институции.

Икономическият модел на страната се разпада, а бразилската икономика се свива с 3,8 процента през 2015 г. с възможност да се свие с още 3,3 процента тази година.

Въпреки нейния образ на несломим човек и революционното й минало кризите изпратиха Русеф ранена в последната й битка като президент.

Жената боец, която победи рака на лимфните възли през 2009 г., каза в понеделник - "да ме отстраните от длъжност значи да ми наложите политическо смъртно наказание".
 

/БТА/