Ще шества ли популизмът в ЕС през 2017-а?

Европейският съюз се приближава все повече към първото си голямо изпитание за тази година. През март са изборите в Холандия, резултатите от които ще дадат първата индикация за това дали популизмът ще е темата и на 2017 г., пише CNBC в свой анализ.

"Изборите в Холандия са прелюдия към доминиращата тема на 2017 г. за еврозоната и ЕС – политиката“, коментира Карстен Бржески, главен икономист в ING в Германия.

Според него холандският вот малко се подценява предвид изборите в Германия и Франция, но той се разглежда като тест дали популистките партии биха могли да сформират правителство в някоя от основните държави от еврозоната.

Политическият календар през 2017 г., вече е доста натоварен. Изборите в Холандия са на 15 март, Франция избира новия си президент през април/май, а Германия провежда генерални избори през ноември.

В Италия също ще има предсрочни избори, след като премиерът Матео Ренци подаде оставка заради неуспешния референдум за конституционната реформа. Още обаче не е сигурно кога точно ще се проведат те.

ЕС пък трябва да се започне да изяснява два щекотливи въпроса – Brexit и изпълнението на спасителната програма за Гърция, посочва изданието.

На този фон анализаторите се чудят колко добре ще се справят популистките партии на изборите.

Резултатите от проучванията на общественото мнение например посочват, че антиевропейската Партия за свободата в Холандия ще спечели вота. Като се има предвид фрагментацията на холандската политическа сцена обаче, лидерът й Герт Вилдерс едва ли ще успее да сформира мнозинство.

"Очакваме по-нататъшно раздробяване на политическия пейзаж, което ще доведе до трудности при сформирането на ново коалиционно правителство“, посочват икономисти от Rabobank пред медията. "Най-малко четири партии ще бъдат необходими, за да се постигне мнозинство в двете камари на парламента на Холандия", допълват експертите.

Банката признава обаче, че Вилдерс може и да стане премиер на Холандия, въпреки спорната му роля на политическата сцена в страната. Шансовете на другите популистки партии в страната обаче са малки.

Възможността Холандия да се сдобие с крайно десен премиер има отражение и в други държави от ЕС. Бржески посочва, че в много отношения страната диктува политическите тенденции в цяла Европа. 

Още новини четете в Investor.bg