Тъмни нощи в Северна Корея, изпитваща остър недостиг на ток

В турбинната зала на севернокорейската водна електроцентрала "Вонсан номер 5" плакат на стената гласи: "Процъфтяваща и силна страна". Когато обаче става дума за електричество, Северът е всичко друго, но не и това, пише Франс прес.

Страната постигна бърз напредък в програмата си за оръжия при управлението на Ким Чен Ун, взривявайки, както твърди, водородна бомба миналия месец и изстрелвайки междуконтинентални ракети, които очевидно включват в обсега си много от континенталната част от САЩ.

Само че близо 70 години, след като е основан, Северът страда от постоянен недостиг на енергия, илюстриран чрез сателитни снимки на страната нощем, показващи я като като голям тъмен четириъгълник между ярките светлини на Китай и Юга.

Пхенян е необичайно мрачен за столица, бледите светлинки от апартаментите често биват засенчени от луната.

Соларни панели се срещат навсякъде из градските балкони, а посред нощ студенти се събират под уличното осветление, за да четат книги.

В турбинната зала на ВЕЦ "Вонсан" има гигантска мозайка, изобразяваща митичното родно място на Ким Чен Ир, баща на Ким Чен Ун и негов предшественик като севернокорейски лидер, къщурка на свещения връх Пекту.

Няколко метра по-надолу хиляди литри вода бумтят през генератори всеки час, въртейки турбините, за да произвеждат електричество за регион на източния бряг, разказва главният инженер Чхое Йон Джун. Той посочва, че докато общата мощност на комплекса е 60 000 киловатчаса, действителната продукция е само частица от това.
"Нормализирахме производственото равнище на 25 000 киловатчаса" - малко над 40 %, отбеляза инженерът.

Официални представители признават, че недостиг има. Корейската централна телеграфна агенция цитира премиера Пак Пон Чжу да споменава "острия недостиг на електричество в страната", докато присъства по-рано тази година на церемония за първа копка на новата ВЕЦ "Танчхон".

Граждани в тъмнина

Не винаги е било така. При японското колониално управление северната част на Корея бе развита като индустриален център, а южната се приемаше за затънтено аграрно място. И когато Северът изработи националния си символ през 40-те години на миналия век, той отдаде предимство на място като язовир Супхун на река Ялу.
"Тогава те имаха най-добрите производствени мощности в Източна Азия, вероятно по-добри, отколкото в Япония, определено по-добри от където и да е другаде", казва Андрей Ланков от Korea Risk Group.

Само че след като Съветският съюз се разпадна в началото на 90-те, Северът загуби достъпа си до силно субсидирани резервни части и технически опит, а производството на електричество пое рязко надолу.

Съвсем неотдавна то се съвзе, но Ланков допълва: "Изглежда производството им на електроенергия е около половината от това, което беше в началото на 90-те години. То значително спадна".

Най-новите налични данни на Международната агенция за енергията (МАЕ) сочат, че на хидроелектричеството се падат 73 % от производството на електроенергия от Севера през 2015 година, като въглищата са на второ място.

Средното потребление на глава от населението е 0,46 мегаватчаса, според МАЕ, или под една двайсета от това в съседния Юг.

Статистика на Световната банка пък показва, че едва всеки трети севернокореец има достъп до електричество.

Властите разпределят електроенергията според приоритетите. Персоналът на важни фабрики или престижни проекти като пивоварната Тедонган и лунапарка Кесон, чиито ярки светлини контрастират на фона на мрачните съседни блокове, заяви, че никога не е преживявал спиране на тока.

Стоманодобивният комплекс Чхолима, един от най-големите производители на метал в Северна Корея, има гарантирано подаване, според заместник-главния инженер Ким Гил Нам.

"Нашият стоманодобивен комплекс е много важен за държавата, така че всякакво прекъсване на електрозахранването тук ще се възприеме като огромен инцидент от национално равнище", коментира той. "Подсигурени сме с електричество според държавния план и производството ни няма ограничения".

Това често оставя обикновените граждани на тъмно.

Фалшиво разсъмване?

Те взеха нещата в собствените си ръце, като повсеместно инсталираха соларни панели китайско производство. Те са сред най-популярните артикули, търгувани на границата между двете страни, а супермаркетите в Пхенян продават 35-ватов модел, чиято стойност се равнява на около 45 долара - достъпна придобивка за много от привилегированите граждани на столицата.

В същото време енергийно ефективна нискобюджетна LED технология освети нощите на много севернокорейци, а анализатори твърдят, че в даден момент тя би могла да изпрати в миналото тъмните сателитни снимки.

Това обаче би могло да бъде фалшиво разсъмване, тъй като базовите слънчеви панели могат да захранват само осветлението и устройства, които разходват по-малко електроенергия, като телевизори например. Далеч повече енергия е нужна за електроуреди като перални машини и хладилници, да не говорим за промишлени процеси.

"Северна Корея вероятно е най-много захранваната със слънчева енергия страна на планетата", изтъква Ланков.

Той допълва: "Не е случайно, че щом преминеш границата от Северна Корея в Китай, виждаш много малко соларни панели". "Защото, когато имаш надеждна захранваща мрежа, това няма никакво значение", пояснява той.
 

/БТА/