Пучдемон, който неочаквано и почти случайно стана каталунски лидер

За по-малко от две години от напълно непознат за испанците политик Карлес Пучдемон се превърна в човека, отправил най-сериозното предизвикателство за Мадрид от десетилетия. Независимо дали Каталуния ще стане или не независима, името му ще се помни още много години, пише ДПА.

"По-близо сме до сбъдване на историческия си копнеж", каза той в телевизионно обръщение миналата седмица след произвеждането на спорния референдум.
"Мисля, че си спечелихме правото да бъдем чути", заяви няколко дни преди това Пучдемон в интервю за Би Би Си.

Филолог и журналист по образование и професия, през януари 2006 г. той става регионален премиер на Каталуния почти по случайност. Малцина биха предположили, че един ден той ще стане приемник на бившия регионален премиер Артур Мас.

Мас, също като Пучдемон, е представител на партията Демократична конвергенция на Каталуния (ДКК). Пучдемон го замени на поста, след като Мас беше принуден от по-малкия си коалиционен партньор в управлението - извънсистемната партия "Кандидатура за народно единство", да се оттегли.

По онова време подкрепата за ДКК беше придобила толкова ключово значение за каталунското управление, че Мас - който беше начело на движението за независимост още от самото му начало, трябваше да се дръпне настрана, за да бъде избегната криза.

Пучдемон, който силно вярва в независимостта, беше кмет на каталунския град Жирона, влезе в голямата политика с мисията да поведе Каталуния към независимост от Испания.

"Сега не е време за страхливци, нито за колебания. Време е да се нагърбим с отговорност", каза той в речта си при встъпване в длъжност като регионален премиер на 10 януари 2016 г.

"Наясно съм, че започваме процес, който няма да е нито лек, нито спокоен. Ще трябва да сме смели, но не безразсъдни", заяви той още в онзи ден.

Година и девет месеца по-късно мнозина смятат, че Пучдемон наистина е действал безразсъдно и го обвиняват, че е довел каталунците до ръба на пропастта.

На 7 септември 54-годишният Пучдемон потвърди, че е верен на голямото си предизвикателство, насрочвайки референдум за независимост въпреки съпротивата и предупрежденията на испанския премиер Мариано Рахой.

На 1 октомври над 2 милиона каталунци гласуваха за отделяне от Испания на референдум, забранен от испанския конституционен съд и съпроводен с полицейски репресии.

По повод на критиките към себе си Пучдемон казва, че би предпочел да се постигне споразумение с испанските власти за референдума. Той обаче остава непреклонен в отправеното предизвикателство.

"Ако свием знамената и се предадем, краят ще е лош", каза Пучдемон преди референдума в интервю за испанския телевизионен канал "Ла Сеста". "Волята да се гласува е непоколебима, трябва да действаме. Не извършваме престъпление."

За разлика от Мас, който постепенно премина от националистически позиции към поддръжник на независимостта, Пучдемон винаги е бил неин привърженик.
Макар от десетилетия да е член на партията на Мас, която сега се нарича Европейска демократична партия на Каталуния, той е членувал и в различни каталунски организации, подкрепящи независимостта.

Пучдемон беше начело на сдружението на каталунските общини за отделяне от Испания, което организира предишните, необвързващи референдуми за независимост.

Преди през 2006 г. да влезе в политиката, Пучдемон следва каталунска филология и работи като журналист. Бил е главен редактор на каталунския ежедневник "Пунт", директор на информационната агенция на Каталуния и има издадени няколко книги и есета.

Пучдемон е почитател на рок музиката и е доста активен в социалните мрежи, където пише почти ежедневно. Говори испански, каталунски, френски, английски и румънски, тъй като съпругата му Марчела Топор, която е 15 години по-млада от него, е родена в Румъния. Имат две дъщери.

От 25 януари 1983 г., когато е на 21-годишна възраст, Пучдемон сякаш живее втори живот, след като оцелява при тежка катастрофа. Получава наранявания по лицето и до ден днешен ги прикрива чрез характерната си прическа, станала предмет на много шеги, дори в неговата партия.

Сега политическият му живот виси на косъм и зависи от развоя на продължаващата криза в Испания.
 

/БТА/