Производството на мляко в Нова Зеландия замърсява... околната среда

Възможно ли е производството на мляко в Нова Зеландия да замърсява до такава степен околната среда, че да представлява заплаха за природните ресурси, от които зависи? Все повече гласове се надигат с призив да се премине към по-устойчиво и разумно селско стопанство в страната, превърнала се в образец за природосъобразност, информира Франс прес.

Основните млекопроизводители - сектор, представляващ сам по себе си 28 процента от износа (около 7,97 милиарда евро) и 47 000 работни места - не са особено склонни да се съобразят с това ново екологично изискване.

Гигантското кооперативно дружество Fonterra - най-големият световен износител на мляко - отчете в края на март увеличение на оборота си с 6 процента през първите шест месеца на селскостопанската 2017-2018 година. В същото време чистата й печалба е спаднала до 248 милиона долара.

В Нова Зеландия, където от 2012-2013 година има повече крави (4,86 милиона), отколкото е населението на страната (4,72 милиона души), бяха положени всички възможни усилия за превръщането и на най-мъничката тревичка в мляко.

За трийсет години средните размери на млечните стада са се утроили. Площите с пасища са се увеличили с 45 процента от 1995 година, в резултат на което са изградени още повече напоителни системи за обичайно сухите земи.

Според Майк Джой, преподавател по екология и природозащитни науки, секторът се е развил толкова бързо заради масовата употреба на химически обогатители на почвата като азотните торове.

А отражението им върху околната среда е катастрофално. В Нова Зеландия близо 50 процента от парниковите газове произтичат от селското стопанство - спрямо 10 до 12 процента по света. Всяка седма река в страната не става за къпане, а три четвърти от местните сладководни видове риба са застрашени.

Под натиска на правителството и на общественото мнение в края на 2017 година Фонтера публикува първия си доклад за устойчиво развитие. Кооперативното дружества се ангажира да премахне до 2050 година парниковите газове, емитирани при преработката и транспорта на млякото.

Остава обаче проблемът с останалите 85 процента газове, дължащи се пряко на стадата, емитиращи метан и азотен протоксид.

/БТА/