Босна продължава да бъде барутен погреб

13 години след края на кръвопролитната гражданска война, която стана причина за смъртта на над 100 000 души, и след отпускането на милиарди евро финансова помощ за нужната реконструкция, Босна и Херцеговина продължава да не функционира нормално.

Това съобщава от Сараево специалният пратеник на испанския всекидневник El Pais Рамон Лобо.

Държавата, която практически беше създадена чрез Дейтънското мирно споразумение, от края на 1995 г., е скъпа и неефективна, разделена между две автономни области, три националности и десет кантона, което ще рече цели 14 съвета на министрите, 14 парламента и 760 депутата с техните кохорти от асистенти и бюрократи.

На практика държавата продължава да е заложник на същите тези политически елити, които провокираха войната през 1992 г.

Националистическата агитация, корупцията и незаинтересоваността на международната общност, която сега се занимава повече с Косово, поддържат напрежението в страната и тя продължава да бъде барутен погреб за Европа.

Сегашната ситуация в Босна и Херцеговина трябва да се има предвид, когато се говори за бъдещето на Косово след обявяването на неговата независимост, заявява испанският журналист.

През декември 2007 г., след поредния скандал между политическите лидери на трите етнически общности, жителите на Сараево започнали отново да трупат запаси на продукти от първа необходимост. Спомените от годините на войната са все още живи.

„Да бъдеш гражданин на Босна е безумие. Младите мислят за емиграция. Политиците се считат за недосегаеми и си служат с националистическа риторика, за да защиват собствените си интереси“, казва Саша Мадацки, директор на Центъра за човешки права, и допълва „Дейтънското споразумение съдържа инструментариум за функционирането на държавата, но попаднал в подобни ръце инструментариумът се превръща в бариера, спираща развитието“.

Липсва съгласие за реформирането на държавния организъм – без значение дали в посока федерализация или регионализация – така че да се ускори цялостният процес за взимане на решения. Няма общи за трите етноса полицейски, университетски и училищни структури. Няма дори единна листа на лекарствата, които да се продават с отстъпка на гражданите.

Две от трите етнически общности гледат непрекъснато към своите „по-големи братя“ от другата страна на границата: босненските сърби към Белград, а хърватите към Загреб.

„Босна е една невъзможна страна, един Франкенщайн на политическото инжeнерство“ е основният извод на специалния пратеник на El Pais.

Думите на цитираните босненци го потвърждават.

„Цяло изкуство си е да има все още бедняци в една страна с 3,5 милиона население, след цялата тази международна помощ, която получихме. Аз уча синовете ми да говорят на немски, защото не искам да израснат в подобна среда“, заявява Ахмед Х.

Най-точното определение, като че ли дава Мирослав Живанович, експерт по въпросите на гражданското общество. „Международната общност успя да спре войната, но не и да построи мира. Това е същото все едно, съюзниците да бяха оставили нацистите да управляват плана „Маршал“ и завършва: „Няма катарзис нито в Сърбия, нито в Република Сръбска, защото драмата все още не е приключила. Сега сме във второто действие. На Балканите завесата все още не е паднала“.