Дълбоко в океаните: "Изгубен град" крие тайните за зараждането на живота

Близо до върха на подводна планина, разположена западно от Средноатлантическия хребет, от мрака се издига назъбен пейзаж от кули. Техните кремави карбонатни стени и колони изглеждат призрачно сини на светлината на дистанционно управлявано превозно средство, изпратено да ги изследва. Височината им варира от малки купчинки с размерите на жаба до грандиозен монолит, извисяващ се на 60 метра. Това е Изгубеният град.

Открито от учените през 2000 г. на повече от 700 метра под повърхността, хидротермалното поле "Изгубеният град" е най-дълго съществуващата вентилационна среда, известна в океана. Нищо друго подобно не е откривано досега, пише "Сайънс Алерт", цитиран от БГНЕС.

От поне 120 000 години, а може би и по-дълго, издигащата се мантия в тази част на света реагира с морската вода, за да изхвърля в океана водород, метан и други разтворени газове. В пукнатините и цепнатините на изворите на находището въглеводородите подхранват нови микробни общности дори без наличието на кислород. Гейзерите, изхвърлящи газове с температура до 40°C, са дом на изобилие от охлюви и ракообразни. По-големи животни като раци, скариди, морски таралежи и змиорки са рядкост, но все пак присъстват.

Въпреки екстремния характер на средата, тя изглежда кипи от живот и някои изследователи смятат, че заслужава нашето внимание и защита.

Макар че други хидротермални полета като това вероятно съществуват и на други места в световния океан, това е единственото, което дистанционно управлявани превозни средства са успели да открият досега.

Въглеводородите, произвеждани от изворите на Изгубения град, не са образувани от атмосферния въглероден диоксид или слънчевата светлина, а от химически реакции на дълбокото морско дъно. Тъй като въглеводородите са градивните елементи на живота, това оставя открита възможността животът да се е зародил в местообитание точно като това. И то не само на нашата планета.

"Това е пример за вид екосистема, която може да е активна на спътниците Енцелад или Европа точно в този момент", казва микробиологът Уилям Брейзълтън, визирайки луните на Сатурн и Юпитер. "А може би и на Марс в миналото."

Най-високият от монолитите е наречен Посейдон, на името на гръцкия бог на морето, и се простира на повече от 60 метра височина. А точно на североизток от кулата се намира скален склон с кратки изблици на активност. Изследователи от Вашингтонския университет описват изворите тук като "плачещи" с течност, за да се получат "струпвания от деликатни, многостранни карбонатни израстъци, които се простират навън като пръсти на обърнати ръце".

За съжаление учените не са единствените, които са привлечени от този необичаен терен. През 2018 г. беше обявено, че Полша е спечелила правата за разработване на морските дълбини около Изгубения град. Въпреки че в самото термално поле няма ценни ресурси, които да бъдат изкопани, унищожаването на околностите на града може да има непредвидени последици. Учените предупреждават, че евентуални шлейфове или изхвърляния, предизвикани от минното дело, могат лесно да залеят забележителното местообитание. Затова някои експерти призовават Изгубеният град да бъде включен в списъка на световното културно наследство, за да се защити природното чудо, преди да е станало твърде късно.

В продължение на десетки хиляди години Изгубеният град е свидетелство за непреходната сила на живота. Бихме ли могли просто ей така да го разрушим?