Цените на храните в Русия нарастват, но никой не смее да обвини Путин и войната

Влизане с взлом в малък хранителен магазин в руския град Екатеринбург обикновено не би влязло в световните новини, но този път е различно, пише CNBC.

Запис от камери за видеонаблюдение в магазина в началото на ноември изглежда показва как вратата се разбива и един човек се втурва, за да опразни касата. Другият човек се насочва към хладилника, като плячкосва 20 кг масло, съобщиха руски медии.

Собственикът на магазина съобщи в приложението Телеграм, че обирът показвал, че сега маслото е като „злато“. CNBC не е могла да провери независимо достоверността на записа.

Магазинът за млечни продукти не е единствената жертва на крадци на масло, сходни инциденти през последно време принудиха някои магазини да заключат продукта в контейнери. Стандартно пакетче масло от 200 гр сега струва около 200 рубли, или почти 2 долара, а цените са нараснали с 30% от декември 2023 г. насам, сочат данни на руския статистически институт Росстат.

Кражбата на такъв основен продукт привлече вниманието към повсеместните ръстове на цените в Русия.

„Цените на основни храни нарастват през последните три години. С всеки изминал ден става по-лошо и процесът се ускори особено тази година“, казва пред CNBC жителят на Москва Станислав, който не разкрива фамилията си.

„Зависи от вида на храните, разбира се. Цените на някои стоки намаляват, например на елдата. Тя имаше по-висока цена през 2020 г. по време на пандемията от Covid-19, но сега цената ѝ е три пъти по-ниска. Но това е единичен пример на понижаване на цените. Цените на всички други хранителни стоки нарастват. Мисля, че те са се повишили с между 10% и 40% тази година“, допълва той.

Годишната инфлация в Русия достигна 8,5% през октомври, много над целта на централната банка за 4%. Тя накара банката да повиши лихвите миналия месец до 21%, най-високото им ниво от над 20 години насам. Ново увеличение се очаква през декември.

За момента високите лихви не показват признаци да подкопават ръста на цените, като инфлацията при храните се усеща особено осезателно от купувачите. Млечните продукти, слънчогледовото олио и зеленчуците, особено картофите, чиято цена е нараснала със 74% от декември м. г. насам) са сред продуктите, чиито цени се повишават, сочат седмичните данни на Росстат. Причината е, че търсенето превишава предлагането.

Руският политолог и редакционен директор на вестник Riddle Антон Барбашин, казва, че повишенията на цените са неизбежни за повечето граждани и допълва, че „буквално половината от руснаците харчат повечето си доходи за храна, затова те усещат най-силно инфлацията“.

„Инфлацията при хранителните продукти сега е най-големият двигател на инфлацията като цяло. Затова цените на стоките от основна необходимост, храните и други лични стоки нарастват най-много“, отбелязва той.

„Засега стратегията на повечето руснаци е да ограничат потреблението, да избират по-нискокачествени стоки и да отлагат по-дългосрочни покупки. Но натискът не е разпределен равномерно. Москва все още почти не усеща проблемите. Най-силния удар понасят хората в най-малките градове и в селските райони“, допълва Барбашин.

Инфлационният натиск в Русия и всъщност в цяла Европа е задълбочен от продължаващата война на Москва срещу Украйна, като цените на храните нарастват в резултат на недостига на предлагане и на работна ръка, по-високите разходи за заплати, санкциите и нарасналите производствени разходи.

Те съпътстваха пренасочването на Русия към военновременна икономика след нашествието в Украйна през февруари 2022 г. с голямо увеличение на държавните разходи за отбрана и на местното производство на военно оборудване, което е по-приоритетно от земеделското производство. Руската икономика се справя по-добре от очакванията от началото на нашествието в съседната страна, като Международният валутен фонд очаква тя да нарасне с 3,6% тази година.

Руските ръководители се стремят да избегнат критиките за ръстовете на цените, като обвиняват „неприятелски държави“ (съюзниците на Украйна) за конфликта, санкциите и недостига на предлагане.

Руският президент Владимир Путин отрече Русия да разменя „масло за оръжия“, като защити по-високите разходи за отбрана.

„Не е вярно, че харчим твърде много пари за оръжия и забравяме маслото. Бих искал да подчертая, че всички по-рано обявени планове за развитие и постигане на стратегически цели и всички социални ангажименти, поети от държавата към населението, се изпълняват в пълна степен“, каза Путин на пленарна сесия на Владайския дискусионен клуб през октомври, цитиран от осведомителната агенция ТАСС.

Макар че много руснаци обвързват войната и инфлацията, за обикновените граждани е твърде рисковано да критикуват открито нашествието, или „специалната военна операция“, както я нарича Москва, тъй като всяко „дискредитиране“ на армията може да бъде наказано с глоба и затвор.

Станислав, който не разкрива фамилията си поради рисковете, свързани с критиките към войната, знае, че повишенията на цените са свързани с нашествието в Украйна, но допълва, че не „говори твърде много с други хора, тъй като е опасно да кажеш нещо вярно в Русия“.

„Умните хора... разбират какво става с икономиката, но повечето хора обвиняват чуждите „неприятелски“ страни за увеличаването на цените. Този официален термин „неприятелски страни“ често се използва в законопроектите и пропагандата“, допълва той, цитиран от Investor.bg.

Макар че не признава отговорността за повишенията на цените, Кремъл все пак се стреми да успокои хората, че предприема действия да реши проблема с недостига на продукти.

Миналата година недостиг на яйца и повишение на цените с над 40% принуди правителството да отмени вносните мита върху продукта. Администрацията съобщи, че ще купува яйца от „приятелски“ държави и през първото тримесечие Русия е внесла 235 млн. яйца от Беларус, Азербайджан и Турция, съобщиха руски медии.

Този октомври правителството заяви, че ще наблюдава цените на маслото и ще подкрепи „системно увеличение на производството“, докато млечната промишленост продължава да изпитва затруднения да отговори на търсенето.

Барбашин, който вече не живее в страната, отбелязва, че пропагандната машина на Русия означава, че няма сериозни признаци на масово недоволство от правителството или президента заради упоритата инфлация.

„Винаги е било голямо постижение на Кремъл да отдели проблема с политиките на Путин от индивидуалните битки на руснаците“, коментира той. „Разбира се, това не е универсално правило, но до момента не виждаме тези битки да водят до обвинения към президента или войната“, отбелязва Барбашин.

Според него до момента пропагандата възпира масовото недоволство и някои руснаци просто смятат, че „има война, а войната е скъпа“. „Но скоростта на икономическата промяна в Русия нараства, затова може да очакваме ръст на хората, които искат край на войната“, допълва той.