Офанзивата на джихадистите засилва влиянието на Турция в Сирия

След като силите на опозицията превзеха втория по големина сирийски град Алепо с изненадваща офанзива, на снимки се вижда как човек развява турско знаме по стената на средновековната цитадела. Изглеждаше, че това е действие на самотен човек, но изображението беше възприето от проправителствените турски медии като символ на влиянието, което Анкара отдавна има в гражданската война в съседката си.

13-годишният конфликт се разгоря отново в края на миналата седмица, когато в петък бунтовниците, водени от ислямистката организация "Хаят Тахрир аш Шам", навлязоха в Алепо без особена съпротива, пише Financial Times. Подкрепяните от Турция фракции, които координират действията си с "Хаят Тахрир аш Шам", след това започнаха атака в неделя срещу стратегически важния северен град Тел Рифаат, контролиран от сирийските кюрдски сили.

Драматичното настъпление на бунтовниците отново постави в центъра на вниманието ролята на Турция в разрушената арабска държава, където от години тя е основният поддръжник на бунтовниците, въстанали срещу президента Башар Асад през 2011 г.

За разлика от други сирийски бунтовнически фракции, ХДС не е пряко подкрепяна от Турция. Според анализатори обаче настъплението едва ли би се осъществило без мълчаливото съгласие на Анкара и би могло да засили влиянието на президента Реджеп Тайип Ердоган във всички бъдещи преговори с Асад и неговите поддръжници - Русия и Иран.

„Без зелената светлина на Турция тази операция никога нямаше да бъде възможна“, казва Гьонюл Тол, директор на Близкоизточния институт във Вашингтон и автор на книга за ролята на Турция в сирийската война. „Турция видя възможност да промени динамиката на терен, да отслаби ръката на Асад и да демонстрира на следващата американска администрация, че може ефективно да ограничи иранското влияние."

Нито Ердоган, нито други официални лица са потвърдили турското участие, като в понеделник външният министър Хакан Фидан заяви пред репортери, че „би било погрешно да се обясняват събитията в Сирия като чуждестранна намеса“.

Но офанзивата даде възможност на Турция да мобилизира съюзнически фракции, за да даде отпор на кюрдските сили, които тя смята за продължение на Кюрдската работническа партия (ПКК) - сепаратистка групировка, която от десетилетия се бори срещу турската държава. Предотвратяването на струпването на кюрдски бойци по границата на Турция е основният мотив за решението на Ердоган да се намеси в Сирия през последните години.

Преди бунтовническата офанзива Анкара изрази дълбоко разочарование от отказа на Асад да преговаря със сирийската опозиция. Тази година Дамаск отхвърли редките увертюри на Ердоган за възстановяване на връзките, които бяха прекъснати, след като Турция застана на страната на бунтовниците през 2011 г.

В крайна сметка Турция е защитник на Идлиб, северозападната сирийска провинция, която е крепост на ХДС. Тя също така е разположила хиляди турски войници и въоръжава и обучава бунтовнически фракции, известни под общото име Сирийска национална армия, в части от северозападна и северна Сирия, които са под турски контрол.

Макар да обявява ХТС за терористична група, Турция играе жизненоважна роля, като осигурява оцеляването на анклава на бунтовниците. Според анализатори ХТС и СНС, които и преди са влизали в сблъсъци помежду си, са координирали действията си за последната офанзива.

Една от целите на Турция е да окаже натиск върху САЩ да прекратят подкрепата си за ръководените от кюрдите Сирийски демократични сили в Североизточна Сирия - вечен източник на търкания между съюзниците от НАТО. САЩ подкрепят СДС като свой ключов сирийски партньор в битката срещу ИДИЛ и разполагат с около 900 военнослужещи, разположени в Сирия. Новоизбраният президент Доналд Тръмп се отнасяше с разбиране към исканията на Ердоган по време на първия си мандат, но сега бъдещата му администрация може да разглежда изтеглянето на американските войски като отстъпка пред Иран.

Ердоган е създал и сложно партньорство в Сирия с руския президент Владимир Путин,

въпреки че двамата подкрепят противоположни страни във войната. Турция и Русия постигнаха споразумение за прекратяване на огъня в Идлиб през март 2020 г., което донесе известна стабилност в района, и двете страни ще бъдат неразделна част от определянето на това какво ще се случи по-нататък.

„Имахме тази представа за турците, че те обикновено се съобразяват с руските интереси“, каза Хана Нот, директор за Евразия в Центъра за изследване на неразпространението „Джеймс Мартин“. „Не мисля, че Путин е много доволен от това... но може би и двамата не са смятали, че тази [офанзива] ще стигне толкова далеч.“

Съобразявайки се с баланса с Москва, Анкара се въздържа от пряка намеса в последните боеве. Кан Акун, изследовател на външната политика в анкарския мозъчен тръст „Сета“, заяви, че Турция дори е въздържала опозицията да отговори по-рано на неотдавнашните атаки на сирийските правителствени сили и руските военни самолети в Идлиб.

Но през последните седмици Ердоган съживи заплахите си за нова пряка турска военна офанзива срещу СДС. „Нашата воля да решим проблема с тероризма при неговия източник е по-силна от всякога“, заяви той в събота. „Няма да се поколебаем да предприемем нови стъпки.“ Фидан Хакан заяви, че Турция не желае войната да ескалира и да доведе до разселването на още хора, и отново призова Иран и Русия да насърчат диалога между Дамаск и опозицията.

„Дамаск трябва да се помири със собствения си народ и със законната опозиция“, заяви Фидан в понеделник. „Турция е готова да даде целия необходим принос за това.“

Но времето за разговори може би вече е загубено, каза дипломатът: „Това е политическа фантазия. Ние дори не знаем дали Асад все още има политически авторитет, за да изпълни очакванията на Турция, когато изглежда, че той дори няма армия.“