Конфликтът в Судан е опасен, но е в сянката на другите войни

Един кръвопролитен конфликт продължава вече повече от година и половина "в сянката" на войните в Украйна и Близкия изток. Судан, третата по площ държава в Африка, остава затънала в насилие, като перспективата за постигане на мир изглежда все така далечна.

Тази обстановка на повсеместна несигурност води до редица косвени негативни последици. Една от тях е множенето на милициите и на различни въоръжени групи като цяло - нещо може би неизбежно в една страна, където царят хаос и насилие и населението просто не може да разчита на властта да го пази.

Като поредно напомняне за това колко несигурна е обстановката в Судан, 28 цивилни бяха убити, а 37 - ранени, при въздушен удар по бензиностанция в Хартум в неделя, предаде Франс прес, като се позова на спасителната служба. Вчера при въздушен удар, нанесен от армията по пазар в град в провинция Северен Дарфур, в Западен Судан, бяха убити над сто души, а няколкостотин бяха ранени, включително жени и деца. Това съобщи днес, цитирана от АФП,  неправителствената организация “Адвокати за спешни случаи“ (Emergency Lawyers), която документира жестокостите, извършени от началото на войната в Судан.

Суданската столица е под контрола на паравоенните Сили за бърза подкрепа (СБП), които от април миналата година воюват срещу редовната армия. През последните седмици суданските военновъздушни сили подлагат на интензивни бомбардировки района на бензиностанцията, която се намира близо до пазар, в южната част на Хартум, едновременно с настъпването на Сухопътни войски към столицата от съседния град Омдурман.

Десетки хиляди хора вероятно са били убити, а над 11 милиона, или близо една четвърт от 48-милионното население на страната - принудени да напуснат домовете си, от началото на конфликта, предизвикал според ООН една от най-тежките хуманитарни катастрофи в съвременната история, посочва АФП. СБП, водени от Мохамед Хамдан Дагало, известен като Хемети, контролират столицата, а правителството, поддържано от редовната армия под командването на Абдел Фатах ал Бурхан, е базирано в Порт Судан - пристанищен град на брега на Червено море, обобщава АФП.

Хемети впрочем е бивш заместник и съюзник на Бурхан, с когото обаче впоследствие се скараха.
През последните месеци военните действия продължават със смесен успех за двете страни в конфликта.

В края на миналия месец суданската армия си върна от СБП щата Сенар, южно от Хартум, който паравоенните контролираха от близо половин година. Регионалната столица Синджа има стратегическо местоположение, тъй като се намира на път, свързващ районите, контролирани от генерал Бурхан, в Източен и Централен Судан.

На фона на продължаващите кръвопролития, новият ръководител Службата на ООН за координация по хуманитарните въпроси Том Флечър миналата седмица призова, цитиран от Ройтерс, да бъдат осигурени за догодина 47 милиарда долара за подпомагане на 190 милиона души в 32 държави.

Флечър спомена изрично Судан, наред с ивицата Газа, Сирия и Украйна, отбелязва Асошиейтед прес.

Този призив е своеобразно напомняне за света, че не бива да затваря очи за "забравения конфликт" в Судан, където хуманитарната ситуация е ужасяваща и милиони хора са изложени на непосредствен риск от гибел.

Положението е много тежко не само в районите, където се водят военни действия. На практика цялата страната е засегната от конфликта, като навсякъде има недостиг на храни и други стоки от първа необходимост и цари несигурност, а милиони вътрешно разселени хора са разпръснати из Судан. Това, наред с разпространението на огнестрелни оръжия - нещо логично след 1 година и 8 месеца война, води до разпространението в Судан на един сравнително нов феномен: формирането на милиции и въоръжени групи, които нямат непременно за цел политически цели, а просто осигуряват защита на населени места или се занимават с грабежи. Много от тези фракции се образуват на кланов или племенен принцип - нещо характерно не само за страната, но и за Африка като цяло.

Такива милиции има например в Касала, най-близкия до границата с Еритрея град, на североизток, и Гедареф, на 200 километра в западна посока, посочва АФП. Касала и Гедареф остават встрани от военните действия, но това не им гарантира сигурност, тъй като проблемите се разпространяват от районите, където се водят сражения, в цялата страна.

"Тези групи все още не са се включили в мелето на войната. Страхувам се обаче, че те се готвят да го направят", коментира пред АФП политическият анализатор Файсал Мохамед Салех, който е бивш судански министър на културата.

В страната, която преживя само няколко кратки периода на цивилно управление, откакто придоби независимост от Великобритания през 1956 г., има голям брой въоръжени групи, някои от които са своеобразни малки армии. Част от тези фракции от десетилетия водят борба в защита на етнически малцинства или маргинализирани райони.

През 2020 г. по-голямата част от тези групи подписаха в Джуба, столицата на съседния Южен Судан, мирно споразумение с централната власт в Хартум, като лидерите на някои от тях постепенно застанаха след избухването на конфликта на страната на редовната армия.

В исторически план такива етнически или племенни милиции са се съюзявали с военните, "но по същество остават независими", отбелязва пред АФП Амир Бабикер, автор на книгата "Мирът в Судан: блато от нередовни милиции и армии".

Хартум отдавна разчита на такива милиции, например в придобилия печална слава конфликт в Дарфур - западната суданска област, която стана в началото на този век арена на ужасяващ конфликт. Сега в региона отново вилнеят въоръжени банди. Арабските милиции джанджауид, за които се смята, че са извършили редица зверства срещу представители на местното чернокожо население преди две десетилетия, впоследствие се вляха в СБП.
 
През октомври стана факт първата смяна на лагерите от страна на важен играч от началото на войната. Абу Акла Кайкал, лидерът на група от Централен Судан, която бе част от СБП, се присъедини към редовната армия, посочва АФП.

И така, като че ли няма изгледи за скорошно прекратяване на огъня в страната и за начало на сериозни преговори за уреждане на конфликта. Нито един от двата лагера не изглежда склонен на компромиси, а вниманието на международната общност като цяло е насочено към други войни. А това вероятно ще влоши още повече тежката хуманитарна криза в Судан.

Все по-разнородният и сложен характер на двата враждуващи лагера прави уравнението още по-сложно. И загатва, че когато мирът настъпи един ден, Судан още дълго време ще бъде в плен на несигурността и нестабилността, тъй като различните милиции, разполагащи с оръжия и подкрепата на влиятелни политически фактори, ще поискат своето. За справка: съседна Либия след свалянето на режима на Муамар Кадафи. / БТА