Затегнете коланите: Кои са най-турбулентните маршрути в Европа?

2024 година беше по-турбулентна от всякога. През тези 12 месеца се появиха множество съобщения за наранявания при турболенция, включително при полет на Singapore Airlines, при който един пътник за съжаление почина. Това беше първият път, когато човек загина по време на полет поради турбуленция от 1997 г.

Данни от Федералната авиационна администрация на САЩ (FAA) сочат, че от 2009 г. до 2023 г. 37 пътници и 146 членове на екипажа са били сериозно ранени поради турбуленция. Това остава най-голямата причина за наранявания при търговски полет.

Турбуленцията може да се случи навсякъде, но някои характеристики могат да я направят по-разпространена. Но къде в Европа са най-бурните маршрути и какви са те в сравнение с останалия свят?

Най-турбулентните мрашрути в Европа

Ново изследване от уебсайта за проследяване на турбуленция Turbli подчерта кои маршрути в Европа са най-склонни да изпитат турбуленция. Осем от топ 10 на най-бурните маршрути започват или завършват в Швейцария, като други маршрути минават над или около Алпите.

За количествено определяне на вероятността от турбуленция Turbli използва скорост на разсейване на вихрови вълни (EDR). Това е измерване на атмосферната турбуленция, което не зависи от характеристиките на самолета. Това е стандартната метрика за авиационна турбуленция, използвана от Международната организация за гражданска авиация (ICAO) и Световната метеорологична организация (WMO).

Като цяло най-бурните маршрути в Европа през 2024 г. са:

• Ница - Женева: EDR 16.07
• Ница - Цюрих: 15.49
• Милано – Цюрих: 15.41
• Милано - Лион: 15.37
• Ница - Базел: 15.33
• Женева – Цюрих: 15.05
• Ница - Лион: 14.99
• Женева - Венеция: 14.78
• Лион - Цюрих: 14.74
• Венеция - Цюрих: 14.67

Според Turbli всичко под EDR от 20 се счита за „леко“, като тези между 20 и 40 са умерени. Няма маршрути в света, класирани като силни (40-60) или екстремни (80-100) на средна годишна база, въпреки че някои отделни инциденти може да са преминали тези прагове.

Въпреки това екстремните турбуленции са необичайни в Европа, така че дори тези най-бурни маршрути е малко вероятно да станат свидетели на някои от опустошителните инциденти от последните месеци.

За сравнение, всички най-турбулентни маршрути в света са в Южна Америка, пресичащи планинската верига на Андите. Най-бурният маршрут, с EDR от 24,68, е от Мендоса до Сантяго, от Кордоба до Сантяго на второ място и от Мендоса до Салта на трето.

Защо турбуленцията е по-често срещана в близост до планините?

По принцип прелитането над или близо до планини може да причини турбуленция, до голяма степен поради начина, по който вятърът взаимодейства с терена.

Когато ветровете ударят планински район, те могат да бъдат принудени да се издигнат нагоре над върховете, причинявайки възходящи течения. Тези възходящи подвижни течения могат след това да ударят стабилна въздушна бариера на височина, принуждавайки ги да се върнат отново към земята и да създадат низходящо течение.

Високите върхове могат също да създадат нещо, известно като „планински вълни“, причинено от смущение на хоризонталния въздушен поток. Тези трептения от страна на вятъра на високо място могат да причинят вертикални течения със сила до 2000 фута/мин, правейки небето отгоре доста неравномерно.

Тези прекъсвания във въздушните течения могат ефективно да нарушат траекторията на полета на самолета, карайки машината да се издига, пада или подскача нагоре и надолу, докато преминава през него.

Температурата и влажността също играят роля в тежестта на турбуленцията. Колкото по-топъл и влажен е въздухът, толкова по-екстремна ще бъде турбуленцията, което обяснява защо маршрутите над Андите обикновено са по-лоши.

Трябва ли да се тревожите за турбуленцията и влошава ли се тя от климатичните промени?

Съвременните самолети са проектирани да се справят дори с най-екстремните турбулентни събития, без да се повредят. Не може да се каже същото обаче за пътниците.

При всички турбулентни събития, които се случиха през 2024 г., пътници, които бяха безопасно закопчани на седалките си, успяха да слязат от самолета невредими. Най-тежко пострадали са пътниците и членовете на екипажа, които не са били обезопасени.

Експертите са съгласни, че турбуленцията се влошава в резултат на изменението на климата. По-конкретно, по-големите екстремни температури и по-силните, по-непредсказуеми бури означават, че екстремните турбулентни събития вероятно ще станат по-чести. Университетът в Рединг в Обединеното кралство прогнозира, че до 2050 г. турбулентните събития ще бъдат два пъти повече.

Авиационната индустрия работи усилено, за да осигури безопасността на пътниците. Международната асоциация за въздушен транспорт (IATA) стартира своята платформа за турбуленция през 2018 г. и сега има над 25 авиокомпании, които предоставят и използват данни чрез повече от 2600 самолета. Данните от платформата се използват в инструментите в пилотската кабина и софтуера за планиране на полети за по-добро прогнозиране и избягване на турбуленция.

Освен данни като тези, пилотите разчитат на сложни метеорологични радарни системи на борда на самолета, за да откриват и избягват зони на турбуленция. Те също така си докладват в реално време един на друг, ако се срещне турбуленция по маршрута.

Колкото и авиокомпаниите и авиационните организации да играят своята роля, за да помогнат на полетите да избегнат турбуленцията, все още може да бъде невероятно трудно да се идентифицира и избегне турбулентният въздух. По-конкретно, чистата въздушна турбуленция, която няма визуални улики за присъствието си, е почти невъзможна за идентифициране и избягване.

Според Националното бюро за безопасност на транспорта (NTSB) в 28 процента от инцидентите, свързани с турбуленция, екипажът на полета не е получил предупреждение, че ще има проблеми.

Като такъв, съветът към пътниците, загрижени за турбуленцията, е винаги да държат здраво затегнатия си колан, когато са в самолет.